В първия учебен ден България влиза в новата учебна година с недостиг на учители по природни науки, математика и физика. Въпреки че делът на младите преподаватели в системата расте, точно предметите, които са ключови за подготовката на бъдещи инженери, лекари и технически специалисти, продължават да изпитват затруднения с намирането на кадри.
Недостигът на учители по природни науки остава
Последните данни на Министерството на образованието и науката показват положителна промяна във възрастовата структура на педагогическите кадри. Учителите под 35 години вече са 17 146, или около 18% от всички преподаватели. Средната възраст на работещите в училищата е 46 години.
Общо педагогическите специалисти в системата са 92 379, като 83 513 от тях са учители в училища и детски градини.
Зад тези числа обаче се крие сериозен проблем – младите кадри не се разпределят равномерно между отделните предмети. Математиката и физиката остават сред направленията, в които намирането на преподаватели е най-трудно.
Особено показателна е ситуацията с подготовката на бъдещи учители по физика. Според публикувани непосредствено преди началото на учебната година данни едва 57 студенти се обучават за педагози по физика в Софийския университет.
Какво казват институциите
Още дни преди 15 септември Българската стопанска камара предупреди, че страната може да се изправи пред все по-сериозен недостиг на учители по природни науки. Един от основните проблеми е малкият брой млади хора, които избират съответните университетски специалности.
От Министерството на образованието и науката посочват, че там, където няма достатъчно квалифицирани специалисти, част от местата продължават да се заемат от преподаватели в пенсионна възраст. Точният им брой за новата учебна година ще може да бъде отчетен след нейното начало.
Проблемът се вижда и в обявите за работа. В началото на септември Регионалното управление на образованието в София-град публикува свободни позиции за учители по математика, природни науки, химия и биология.
Какво означава това за учениците
Недостигът не означава автоматично, че ученици ще останат без часове. Училищата могат да търсят различни решения – назначаване на преподаватели в пенсионна възраст, съвместяване на часове или привличане на специалисти, които отговарят на изискванията за преподаване.
По-големият проблем е дългосрочен. Ако малко млади хора избират да преподават физика, химия, математика и други природни науки, разликата между нуждите на училищата и наличните специалисти може да продължи да расте.
Това е особено важно на фона на усилията за засилване на STEM обучението. Преди началото на учебната 2026/2027 година МОН обяви, че всяко българско училище вече разполага със собствен STEM център.
Новите кабинети и технологии обаче имат нужда и от достатъчно подготвени преподаватели.
Има млади учители, но не във всички специалности
Общата картина не е изцяло негативна. Делът на младите преподаватели се увеличава и почти всеки пети учител вече е на възраст под 35 години. Това показва, че професията успява да привлече ново поколение кадри.
Предизвикателството е те да бъдат насочени и към специалностите, в които недостигът е най-голям.
Образователното министерство вече определя подготовката на бъдещи учители по математика, информатика, информационни технологии и природни науки като особено важна и предвижда стимули за направленията, в които училищата изпитват най-сериозен недостиг.
Какво следва
След началото на учебната година ще стане по-ясно колко преподаватели в пенсионна възраст остават в класните стаи и къде недостигът на специалисти е най-сериозен.
Големият въпрос обаче остава отвъд 15 септември – как България ще привлече достатъчно млади хора към преподаването на математика, физика, химия и останалите природни науки.
Защото модерният STEM кабинет може да бъде изграден за месеци. Подготовката на добър учител изисква години.
