Какво означава думата?
„Кусур“ е от онези думи, които българинът използва с лекота и често с усмивка. Най-просто казано, кусур означава недостатък, слабост или дефект – нещо, което не е съвсем както трябва.
Можем да говорим за кусур на човек, на вещ или дори на някоя иначе чудесна идея.
Затова казваме: „Хубава е къщата, ама си има кусури“ или „Всеки човек си има кусури“.
И може би точно в това се крие чарът на думата – тя звучи някак по-меко от „дефект“ и по-човешки от „недостатък“.
Откъде произлиза?
Думата е навлязла в българския език от турския kusur, където също се свързва с недостатък, грешка или нещо несъвършено. Корените ѝ се проследяват още по-назад до арабския език.
С времето „кусур“ толкова естествено се е настанила в разговорния български, че около нея са се появили и други думи и изрази.
Имаме например „кусурлия“ – човек или нещо с недостатъци, както и хубавия глагол „доизкусурявам“ – изпипвам нещо докрай, оправям последните му недостатъци.
Как се използва?
Думата може да се чуе в най-различни ситуации:
„Колата е стара, но няма големи кусури.“
„Все ще му намериш някой кусур.“
„Това му е единственият кусур.“
А когато някой прекалено много търси недостатъци, често казваме, че все кусури намира.
Любопитен факт
В българския език съществува старият разговорен израз „не връзвам кусур“. Той означава да не придиряме на някого, да простим слабостите или недостатъците му.
Любопитното е, че „кусур“ може да се срещне и със значение на нещо отгоре, повече от кръгло число. Затова казваме например: „Чаках го два часа и кусур“ или „Познаваме се от двайсет и кусур години“.
Една дума, а толкова различни нюанси.
Финал
Може би човек без кусури няма. А и език без такива цветни думи би бил доста по-беден.
Всяка българска дума носи история. Нужно е само да я чуем.
