Ивелин Арабаджиев е граничен полицай и командир на отделение във Втора група за охрана на държавната граница към ГПУ – Малко Търново. Целият му професионален път е свързан с Главна дирекция „Гранична полиция“. Към април 2026 г. той има 12 години стаж в ГПУ – Малко Търново. За широката публика името му доскоро е почти неизвестно. Един априлски ден обаче показва какво означават смелостта, професионализмът и готовността да рискуваш себе си заради другите.
Сутринта, която променя всичко
На 22 април 2026 г., около 6:35 часа, по време на дежурство Ивелин Арабаджиев получава сигнал за автобус на около 2–3 километра преди ГКПП „Малко Търново“.
Автобусът е с украинска регистрация и пътува към Турция. В него има общо 39 души – 36 пътници, двама шофьори и един стюард.
Превозното средство потегля назад и се преобръща в дере. Когато Арабаджиев стига до мястото, пред него се разкрива тежка картина – в автобуса има ранени и изплашени хора, а двигателят все още работи.
Тогава граничният полицай не чака.
Един човек срещу страха
Арабаджиев стига до катастрофиралия автобус и успява да отвори път към хората през вентилационния люк на тавана. Подава сигнал за незабавна помощ и започва да извежда пътниците един по един.
Почти всички вече са извадени, когато на мястото пристигат служители на РУ – Малко Търново. Заедно те извеждат и останалите хора на безопасно разстояние.
За съжаление, трагедията взема две жертви, а други пътници са ранени и откарани в болница. Но бързите действия на граничния полицай помагат на десетки хора да напуснат катастрофиралия автобус.
Смелост, която получи признание
Само дни след инцидента Ивелин Арабаджиев е отличен от Министерството на вътрешните работи за проявените професионализъм и хладнокръвие при спасителната операция.
Историята му е силна именно защото зад нея не стои известна личност, политик или човек, който търси обществено внимание. Стои един български граничен полицай, който в критичен момент просто прави това, което смята за необходимо.
Ивелин Арабаджиев е едно от онези лица на България, за които си струва да говорим. Защото понякога героизмът не се измерва с големи думи, а с секундите, в които решаваш да помогнеш на непознат човек.
