Правителството прие на 9 септември 2026 г. план за реформа на пътната безопасност, който предвижда сериозна промяна в контрола по българските пътища. МВР ще се превърне в основния орган, който извършва физически проверки на пътя, а информацията от тол системата, камерите и други източници ще бъде обединена и обработвана чрез нов централен дигитален модел. Целта е рисковите водачи и нарушенията да бъдат откривани по-бързо и да се ограничат тежките катастрофи.
Какво предвижда реформата на пътната безопасност
В основата на реформата е създаването на Единна национална система за контрол на пътя. Според Министерството на транспорта тя ще включва тол терминалите, сензорна мрежа за наблюдение в реално време, централно „Дигитално ядро“ и Национален оперативен център.
Към Министерството на транспорта и съобщенията ще бъде изградена Изпълнителна агенция „Автомобилен транспортен оператор“. Подробно представеният план уточнява, че тя ще администрира тол системата, интелигентните транспортни системи и информационната платформа, но няма да спира автомобили или да налага глоби на пътя.
Физическият контрол се концентрира в МВР и „Пътна полиция“. Това означава, че проверките на водачи и автомобили на пътя ще се извършват именно от полицейските екипи.
Как ще работи новият контрол
Една от най-съществените промени е събирането на информация от различни държавни системи на едно място.
В общата система се предвижда да постъпва информация от тол камерите, общински камери, бодикамери на полицаи и различни сензори, включително данни за второстепенната пътна мрежа. Достъп до информацията ще могат да получават и други институции като Агенция „Митници“, НАП, Спешна помощ и телефон 112.
Централният софтуер ще може да сравнява постъпващите данни с информация от няколко държавни регистъра. При установяване на потенциално нарушение системата трябва да създава електронен запис и да изпраща сигнал към таблетите на пътните полицаи.
Вътрешният министър Иван Демерджиев обясни, че идеята е рисков автомобил да бъде засичан още от камерите, а информацията за него да достига до полицейските служители преди извършването на проверката.
Какво се променя за шофьорите
За обикновения водач реформата не означава незабавно въвеждане на нова такса или задължение от утре. Най-видимата промяна трябва да бъде в начина на извършване на контрола.
Вместо различни институции да извършват дублиращи се проверки, МВР ще концентрира теренния контрол, а останалите структури ще изпълняват специализирани функции.
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ например трябва да преустанови проверките на пътя и да се концентрира върху лицензирането, изпитите за водачи и контрола в предприятията, автогарите и пунктовете за годишни технически прегледи.
Предвиждат се и специални мерки за новите шофьори. За водачите през първите 24 месеца след получаването на книжка планът включва еднодневно практическо обучение на специализиран полигон за реакции при аквапланинг, аварийно спиране и поднасяне на автомобила.
Камери, сензори и изкуствен интелект
Реформата включва и технологични мерки за товарния транспорт. Предвиждат се сензори, които в движение да измерват определени показатели на тежкотоварните автомобили, както и възможност за безжично четене на електронни тахографи.
Планира се също използването на автоматизиран видеоанализ при годишните технически прегледи и практическите изпити за шофьорски книжки с цел откриване на нередности.
Какво следва
Голяма част от реформата няма да заработи веднага. Според Министерството на транспорта първоначалният правен анализ показва необходимост от промени в 8 закона и повече от 10 подзаконови нормативни акта.
Това означава, че предстои законодателна и организационна работа, преди всички мерки да бъдат приложени на практика.
Правителството очаква новият модел да намали разпокъсаността между институциите, да позволи по-бърза реакция срещу рискови водачи и да подобри превенцията на тежките пътнотранспортни произшествия. Реалният ефект обаче ще може да бъде оценен след въвеждането на системите и необходимите законови промени.
