Имаше едни лета, в които часовникът сякаш нямаше значение. Сутрин се събуждахме от петела, от хлопването на дворната врата или от гласа на баба, която вече беше станала, нахранила кокошките и сложила закуската на масата.
Навън миришеше на прясно окосена трева, домати, нагрята пръст и дим от печката. Обувките често оставаха някъде до вратата, а целият ден беше пред нас.
Това бяха летата на село през 70-те и 80-те години.
За много български деца ваканцията тогава означаваше едно – при баба и дядо.
В двора имаше всичко необходимо за един малък детски свят. Асма с грозде, стара чешма, цветя покрай оградата, кокошки, куче, котка и градина, от която доматите стигаха направо до масата.
Закуската беше проста – филия с масло, сирене, лютеница или домашно сладко. А понякога най-вкусното нещо беше парче топъл хляб с шарена сол.
После започваше истинският ден.
Децата изчезваха по улиците. Нямаше телефони, с които родителите да проверяват къде са на всеки десет минути. Срещата беше пред нечия къща, при чешмата или на поляната.
Играехме на криеница, стражари и апаши, народна топка, футбол с две камъчета вместо врати. Карахме велосипеди, събирахме джанки и черници и се прибирахме чак когато гладът ни напомнеше, че някъде ни чака обяд.
А на село винаги имаше и работа.
Децата помагаха с поливането на градината, събираха плодове, носеха дърва или подаваха буркани, когато започваше приготовлението на зимнината. През лятото дворовете се пълнеха с домати и чушки, а към края на сезона идваше времето на компотите, сладката и лютеницата.
Вечерите имаха особен чар.
След горещия ден хората изнасяха столове пред къщите. Съседите разговаряха през оградата или се събираха на улицата. Някъде свиреше радио, щурците започваха своя концерт, а децата получаваха още малко време за игра.
Любопитен факт
За много градски семейства през социалистическия период връзката със селото остава силна. Баби и дядовци продължават да живеят там, а внуците прекарват при тях голяма част от ученическата ваканция. Така за цяло поколение „лято на село“ се превръща не просто в място, а в един от най-силните спомени от детството.
Днес дворовете са по-тихи, улиците не са толкова пълни с деца, а светът се е променил.
Но понякога е достатъчен ароматът на истински домат, песента на щурец или стара емайлирана чаша на баба, за да се върнем там.
В онова лято, което сякаш никога не свършваше.
А вие помните ли летата на село? Кой е споменът, който никога няма да забравите?
