„Нищо ми няма, защо да си меря кръвното?“ Това е разбираема реакция, когато човек се чувства добре, ходи на работа и се справя с ежедневните си задачи. Именно тук обаче е особеността на високото кръвно налягане: то често не причинява осезаеми оплаквания.
Темата за високото кръвно след 40 заслужава внимание, без да се превръща в повод за постоянна тревога. Няколко правилно направени измервания и навременен разговор с личния лекар са много по-полезни от опитите да разпознаем проблема по главоболието или умората.
Може ли кръвното да е високо, без да го усещаме?
Да. Повечето хора с хипертония нямат симптоми, посочва Световната здравна организация. Човек може да се чувства напълно нормално, докато стойностите му остават трайно повишени.
Затова липсата на главоболие, сърцебиене или замайване не доказва, че кръвното е в норма. Обратното също е важно: подобни оплаквания могат да имат различни причини и сами по себе си не означават хипертония.
Когато остане неконтролирано, високото налягане може с времето да увреди сърцето, кръвоносните съдове и бъбреците и да увеличи риска от инсулт. Смисълът на профилактиката е проблемът да бъде открит преди появата на усложнения.
Защо да му обърнем внимание след 40?
Няма възрастова граница, след която кръвното внезапно се повишава. Хипертония се среща и при по-млади хора, но вероятността за нея нараства с възрастта.
Значение имат също наследствеността, наднорменото тегло, храненето с много сол, прекомерната употреба на алкохол и други фактори. Ако майка ви или баща ви имат високо кръвно, това е причина да го следите, а не доказателство, че непременно ще развиете заболяването.
След 40 много хора съчетават работа, грижи за деца и възрастни родители и все по-малко време за себе си. Лесно е профилактичният преглед да остане за „когато се освободи време“. По-разумно е измерването на кръвното да стане част от редовната грижа за здравето, като честотата се обсъди с лекар.
Кои стойности изискват лекарска оценка?
Според европейските препоръки хипертонията се определя при потвърдено кръвно налягане в лекарски кабинет с горна стойност 140 mmHg или повече и/или долна стойност 90 mmHg или повече.
При домашно проследяване съответният праг е по-нисък: средна горна стойност поне 135 и/или средна долна стойност поне 85 mmHg. Достатъчно е едната от двете да е повишена, за да заслужава резултатът внимание.
Това са диагностични ориентири, а не универсални лични цели за лечение. Подходящите стойности за конкретния пациент се определят от лекар според общото му състояние.
Едно измерване обикновено не е достатъчно за диагноза. При необходимост се правят повторни измервания у дома или 24-часово проследяване с апарат.
Как да измерваме правилно у дома?
Измерването непосредствено след бързане, цигара или кафе може да даде подвеждаща представа. Подготовката е част от измерването, а не излишна подробност.
Използвайте валидиран автоматичен апарат за мишница с подходящ размер на маншета. Можете да го занесете на преглед, за да проверите с медицински специалист дали го поставяте правилно.
Преди измерване:
- Не пушете, не пийте кофеинови напитки и не спортувайте поне 30 минути.
- Изпразнете пикочния мехур и поседете спокойно поне пет минути.
- Седнете с подпрян гръб, стъпала на пода и некръстосани крака.
- Поставете маншета върху гола мишница, а ръката подпрете на нивото на сърцето.
- Не говорете и не използвайте телефона.
Направете две измервания през една минута и запишете и двете. Отбелязвайте датата и часа, вместо да разчитате на паметта си. Уточнете с лекаря в кои часове и колко дни да водите дневник.
Висока стойност не означава автоматично спешност
Ако видите по-висок резултат, първата стъпка е да запазите спокойствие и да проверите дали сте измерили правилно. Запишете стойностите и потърсете лекарска оценка, ако се повтарят.
Не измервайте само когато ви е зле. Така липсва информация какво е кръвното през останалото време. Дневникът по уговорена схема дава по-полезна картина от отделни случайни проверки.
При някои хора стойностите се повишават основно в кабинета — явление, познато като „хипертония на бялата престилка“. Домашното или 24-часовото проследяване помага на лекаря да прецени ситуацията.
Какво можем да променим в ежедневието?
По-малко сол, редовно движение, балансирано хранене и намаляване на теглото при наднормени килограми могат да помогнат за контрола на кръвното.
Началото може да е съвсем практично: опитайте храната, преди да я посолите, сравнявайте етикетите и заменяйте част от солените готови продукти с по-малко преработени храни. За движението изберете занимание, което можете да поддържате — например редовни разходки, съобразени със здравето и физическите ви възможности.
Отказът от цигарите и ограничаването на алкохола също са важни за сърдечносъдовото здраве. Тези промени допълват медицинската грижа. При част от хората е необходимо и лекарствено лечение, което се определя индивидуално.
Защо не бива да спираме лекарствата сами?
Когато човек започне лечение и стойностите се подобрят, лесно може да реши, че таблетките вече не са необходими. Нормалните измервания обаче може да означават именно че лечението действа.
Не спирайте лекарство и не променяйте дозата според отделен резултат от апарата без лекарска препоръка. Ако имате замайване, необичайно ниски стойности или други оплаквания, запишете ги и се свържете с лекуващия лекар. Домашното проследяване помага за коригиране на терапията, но не заменя прегледа.
Кога да потърсим спешна помощ?
При горна стойност над 180 и/или долна над 120 mmHg, без тревожни симптоми, изчакайте поне една минута и измерете отново. Ако резултатът остава толкова висок, свържете се незабавно с медицински специалист.
При високи стойности с болка в гърдите, задух, внезапна слабост или изтръпване, промяна в зрението или затруднен говор се обадете на 112. Не чакайте кръвното да спадне само. Симптоми, насочващи към инфаркт или инсулт, изискват спешна помощ независимо от измерените числа.
Грижата за кръвното започва с познаването на собствените стойности. Ако отдавна не сте го измервали, направете го правилно и обсъдете резултатите при следващия си преглед. Не е необходимо да чакате да се появи оплакване.
Материалът е с информационна цел и не замества индивидуалната медицинска консултация.
