Имаше време, когато киселото мляко не се продаваше в цветни пластмасови кофички. То стоеше на хладилната витрина в малки стъклени бурканчета, затворени с капачка от тънко алуминиево фолио.
Вземаш бурканчето внимателно, носиш го до дома и още с отварянето виждаш плътния бял слой отгоре. А вкусът беше леко кисел, свеж и толкова познат, че и днес може да върне човек направо в кухнята на баба.
Бурканчетата, които се връщаха в магазина
Стъклените бурканчета бяха част от всекидневието на много български семейства. След като млякото свършеше, те не се изхвърляха. Измиваха се грижливо, нареждаха се в торба или касетка и се връщаха в магазина.
Понякога в шкафа под мивката чакаше цяла редица празни бурканчета. Децата помагаха при носенето, но задачата изискваше внимание – едно невнимателно движение можеше да завърши със звън на счупено стъкло.
Капачката се отлепваше бавно. По нея често оставаше тънък слой мляко, който децата обираха с пръст. Нямаше нужда от плодови вкусове, шарени картинки или специални добавки. Лъжица захар, домашно сладко или натрошена бисквита бяха напълно достатъчни.
Вкусът на домашната кухня
Киселото мляко присъстваше почти навсякъде – на закуска, на вечеря и в много любими рецепти. От него се правеха айрян, таратор, баница и заливки за различни ястия. Ако престои малко повече и стане по-кисело, никой не бързаше да го изхвърля. Просто се превръщаше в част от следващата домашна гозба.
Специален беше не само вкусът, а и целият малък ритуал – купуването, внимателното носене и връщането на празния амбалаж. Днес опаковките са по-леки и удобни, но онова усещане за простота постепенно изчезна.
Любопитен факт
Началото на промишленото производство на кисело мляко в България е поставено през 1960 г. в млекоцентрала „Сердика“ в София. Преди въвеждането на стъклените буркани млякото се е разливало и в големи петлитрови алуминиеви съдове.
Стъклените бурканчета от половин килограм остават масово разпространени в страната почти до края на 80-те години.
Днес може да сме забравили цената и надписа върху капачката, но трудно се забравя вкусът. Времената се променят, ала едно обикновено стъклено бурканче все още може да отвори цял шкаф със спомени.
А вие помните ли киселото мляко в стъклени бурканчета? Как го хапвахте – със захар, със сладко или направо от бурканчето?
