Народното събрание прие окончателно промени в Закона за държавния служител, с които се въвеждат тестове за почтеност за длъжности с висок корупционен риск. Решението беше взето на извънредното заседание на парламента на 25 август 2026 г. Промените засягат позиции, свързани с управление на публични средства, обществени поръчки, концесии и други дейности, при които рискът от корупция е по-висок.
Какво се случи
Депутатите приеха на второ четене измененията в Закона за държавния служител. Според новите правила човек, който за първи път заема длъжност, определена като високорискова от гледна точка на корупцията, ще трябва да има успешно издържан тест за почтеност.
Ако служителят бъде назначен без валиден тест, той трябва да го положи до един месец след назначаването. При неуспешен резултат органът по назначаването ще може да прекрати възлагането на съответните функции. Успешно издържаният тест ще бъде валиден три години. Човек, който не го издържи, няма да може да се яви отново в продължение на една година.
Подробните правила за самите тестове все още не са определени. Те трябва да бъдат уредени с наредба на Министерския съвет, която ще регламентира какво ще се изследва, какви методи ще се използват и по какъв ред ще протича проверката.
Кои длъжности ще бъдат засегнати
Сред длъжностите с висок корупционен риск попадат позиции, свързани с обществени поръчки, концесии, управление на публични средства и държавно имущество. В обхвата са включени и определени дейности, свързани с придобиване на българско гражданство и право на пребиваване на чужденци.
Новият режим обаче няма да се приложи автоматично към служителите, които вече заемат подобни позиции към момента на влизането на закона в сила.
По време на парламентарния дебат беше посочено, че ако проверките трябваше веднага да обхванат всички съществуващи служители на такива позиции, става дума за приблизително 20 000 души.
Държавните служители ще могат да работят от вкъщи
Промените предвиждат и друга важна новост. Държавните служители ще могат да работят дистанционно до два дни в рамките на работната седмица.
Това няма да бъде автоматично право за всеки служител. Органът по назначаването ще може да разрешава дистанционната работа, а режимът трябва да бъде предвиден в устройствения акт на съответната администрация. Необходимо е и съгласието на самия служител.
Според управляващите целта е работата в държавната администрация да стане по-привлекателна и да се доближи до практиките в други сектори.
Какво казват институциите и депутатите
Председателят на Народното събрание Михаела Доцова посочи след гласуването, че това е седмият и последен законопроект, свързан с Плана за възстановяване и устойчивост, приет от настоящия парламент в рамките на три месеца.
Промените обаче предизвикаха и критики. От „Демократична България“ поставиха въпроса защо част от вече работещите служители на рискови позиции няма да бъдат проверявани. От ГЕРБ–СДС също оспориха ефективността на механизма, като заявиха, че законът е свързан преди всичко с изпълнението на условията по Плана за възстановяване и устойчивост.
От управляващото мнозинство защитиха тестовете като допълнителен превантивен инструмент срещу корупцията, а не като метод, който може самостоятелно да установи дали даден човек е корумпиран.
Какво означава това за хората
За обикновените граждани промените няма да изискват подаване на заявления или предприемане на конкретни действия. Те са насочени основно към начина, по който се назначават и контролират служители на чувствителни позиции в държавната администрация.
Идеята е длъжностите, през които преминават значителни публични средства или важни административни решения, да бъдат подложени на допълнителна проверка.
За кандидатите за такива позиции обаче тестът за почтеност ще се превърне в ново условие за заемането им.
Какво следва
Приетите промени трябва да влязат в сила след обнародването им в „Държавен вестник“. За процедурите, започнали след влизането им в сила, е предвиден преходен период до осигуряване на необходимата техническа система за тестовете, но не по-късно от 1 декември 2026 г.
Следващата важна стъпка ще бъде приемането на наредбата на Министерския съвет, която трябва да покаже как точно ще изглежда тестът за почтеност и по какви критерии ще бъдат оценявани кандидатите.
