Има думи, които не просто назовават нещо, а ни връщат към определено време и място. Към селската пейка, към двора на баба, към дългите вечери, когато хората се събирали да си поговорят.
Една от тези думи е „хортувам“. Днес я чуваме по-рядко, но тя продължава да носи топлината на стария български говор.
Какво означава думата?
„Хортувам“ означава говоря, приказвам, разговарям или разказвам. Думата принадлежи към народната и диалектната реч.
Но в ежедневното ѝ звучене има нещо особено. Когато някой каже „седни да си похортуваме“, обикновено си представяме спокоен разговор, без бързане и без излишна официалност.
Това може да бъде приятелска приказка, споделена история или обикновен разговор между съседи.
Откъде произлиза?
Любопитното е, че думата има гръцки произход.
Етимологичните справки я свързват с новогръцкия глагол „χωρατεύω“, използван със значения, свързани с говорене и шегуване.
В българската реч е позната и по-старата форма „хоратя“. С времето се е наложила формата „хортувам“, която се среща в народните говори.
Това е още един пример как българският език е приемал чужди думи, променял ги е и ги е превръщал в част от собственото си богатство.
Как се използва?
Думата лесно намира място в обикновените разговори.
„Ела, седни да си похортуваме.“
„Цяла вечер хортуваха на двора.“
„Какви ги хортуваш пак?“
„Баба обичаше да хортува за младите си години.“
В едни случаи думата звучи сърдечно, в други може да изразява учудване или неодобрение. Всичко зависи от тона и ситуацията.
Любопитен факт
В народната реч се среща изразът „Едно си баба знае, едно си баба хортува“.
Той се използва за човек, който непрекъснато повтаря едно и също, независимо какво му говорят останалите.
Интересното е, че една дума може да присъства едновременно в топъл приятелски разговор и в закачлив народен израз.
Думите, които не бива да забравяме
Днес общуваме бързо. Пишем съобщения, изпращаме емотикони и често нямаме време за дълъг разговор.
А някога било достатъчно някой да каже: „Ела да си похортуваме.“
Защото понякога най-хубавите разговори започват с най-обикновените думи.
