В края на октомври 2025 г. учени от Българска академия на науките обявиха, че са регистрирали ядрена реакция в контролирана лабораторна среда, индуцирана чрез ултракъси фемтосекундни лазерни импулси. Съобщението, разпространено чрез национални медии и научни канали, веднага привлече внимание, тъй като засяга една от най-сложните и стратегически важни цели на съвременната физика — управляемия ядрен синтез. Експериментите са реализирани от екипи на Института по физика на твърдото тяло и Института по електроника към БАН. В хода на изследванията са регистрирани гама-лъчение и неутронна емисия, интерпретирани като надеждни индикатори за протичащи ядрени процеси, предизвикани от взаимодействието между лазерни импулси и леки ядра.
Какво означава „контролирана среда“ в научния контекст
Понятието контролирана среда в този случай не обозначава промишлен реактор или електропроизводство. То се отнася до стриктно управлявани лабораторни условия, включващи вакуум, геометрия на мишената, параметри на лазерното излъчване и прецизна детекционна апаратура. Именно този контрол позволява възпроизводимост на експериментите и ясно разграничаване на ядрено-индуцираните сигнали от фоновите физични процеси. На настоящия етап контролът е експериментален, а не енергиен, но представлява ключова предпоставка за всяко по-нататъшно развитие.
Физичният принцип зад българския метод
В основата на подхода стоят фемтосекундни лазерни импулси — светлинни импулси с продължителност от порядъка на 10⁻¹⁵ секунди и изключително висока пикова мощност. При взаимодействие с материята те могат да създават екстремни локални електромагнитни полета, които ускоряват заредени частици до много високи енергии. Според предварителен научен анализ, публикуван под формата на препринт, ускорените ядра достигат енергии, достатъчни за преодоляване на кулоновата бариера, което позволява настъпване на ядрени преобразувания. Наблюдаваното гама-излъчване се разглежда като резултат от такива процеси. Важно е да се подчертае, че този труд все още не е преминал пълна научна рецензия, а резултатите подлежат на независима проверка — стандартна практика при всяко изследване с потенциално революционни последствия.
Международен контекст и научно значение
Изследванията върху ядрения синтез имат над 70-годишна история и включват два доминиращи подхода: магнитно и инерционно задържане на плазмата. През 2022 г. американската лаборатория National Ignition Facility обяви постигане на т.нар. scientific breakeven — етап, при който енергията от реакцията надхвърля енергията, вложена директно в горивото. Този успех обаче е постигнат чрез изключително мащабна и скъпа инфраструктура. Българският подход се различава концептуално, като търси по-компактна лазерна схема, която да индуцира ядрени реакции без необходимост от огромни инсталации и продължително поддържане на плазма.
Учените, институциите и държавната подкрепа
Проектът се реализира от изследователи с дългогодишен опит в лазерната физика и взаимодействието светлина–материя. През октомври 2025 г. българската държава официално отпуска 10 милиона лева за развитие на изследванията, изграждане на модерна лабораторна база и експериментално разширяване на метода. Паралелно с това е подадена патентна заявка, което показва стратегическо намерение за защита на интелектуалната собственост и потенциално бъдещо технологично приложение.
Какво е доказано и какво предстои
Към момента е установено:
-
наличие на ядрени сигнали в контролирана лабораторна среда;
-
възпроизводимост при определени експериментални параметри;
-
институционална и финансова подкрепа за продължаване на проекта.
Остават открити въпроси:
-
точният механизъм на реакцията;
-
количественият ядрен добив;
-
енергийният баланс;
-
възможността за устойчиво мащабиране.
Обявеният резултат представлява значим научен експеримент, който поставя България в международния дебат за бъдещето на ядрената енергия. Макар да е рано да се говори за практическо приложение, изследването демонстрира, че българската наука е способна да работи по най-сложните проблеми на съвременната физика.
Дали този подход ще се превърне в технологичен пробив или ще остане ценен научен етап, ще покаже следващата фаза — тази на проверката, възпроизводимостта и международната оценка.
