Президентът на САЩ Donald Trump произнесе историческо обръщение пред Конгреса, което вече се определя като най-дългото в съвременната американска политика. Речта, продължила близо два часа, предизвика бурни реакции както сред американските политици, така и по света. Докато Тръмп подробно изреждаше собствените си успехи и предупреждаваше враговете на Америка, наблюдателите отбелязаха една любопитна подробност – войната в Украйна, която доминира международния дневен ред през последните години, беше спомената съвсем бегло. Още в началото на речта президентът заяви, че Съединените щати навлизат в „нова златна ера“, като подчерта, че икономиката се развива стабилно, безработицата е ниска, а американските предприятия се връщат в страната. В типичния си стил Тръмп многократно подчерта личната си роля за тези резултати и представи управлението си като повратна точка за американската история.
„Америка се завърна – по-силна, по-богата и по-уважавана от всякога“, заяви президентът, предизвиквайки бурни аплодисменти от републиканците и демонстративно мълчание от страна на демократите.
Голяма част от речта беше посветена на вътрешната политика – контрол върху миграцията, икономически мерки и намаляване на разходите. Президентът обеща още по-строга политика по границите и нови икономически стимули за американските производители. Според анализатори тонът на изказването често напомняше на предизборен митинг, а не на традиционно обръщение към Конгреса.
Най-напрегнатият момент дойде при обсъждането на външната политика. Тръмп отправи остри предупреждения към Иран, като заяви, че САЩ няма да позволят страната да се сдобие с ядрено оръжие. Той подчерта, че предпочита дипломатическо решение, но същевременно предупреди, че американската армия е готова да действа при необходимост. Тези думи предизвикаха сериозно внимание от страна на международните анализатори, които видяха в тях сигнал за възможно изостряне на отношенията между Вашингтон и Техеран. Според експерти подобна риторика може да увеличи напрежението в Близкия изток, особено на фона на нестабилната ситуация в региона. Най-коментираният момент обаче се оказа не това, което Тръмп каза – а това, което не каза. Въпреки че войната в Украйна остава една от най-важните геополитически кризи в света, темата беше спомената съвсем накратко. Президентът заяви единствено, че подкрепя „бърз мир“, без да навлиза в подробности за бъдещата политика на САЩ.
Липсата на конкретика веднага породи въпроси сред анализаторите. Някои тълкуват това като знак, че Вашингтон може постепенно да намали ангажимента си към Украйна, докато други смятат, че администрацията просто избягва чувствителни теми преди важни политически решения. Политическата атмосфера по време на речта беше напрегната. Републиканците аплодираха многократно, докато демократите демонстрираха открито несъгласие с част от изказванията на президента. Някои конгресмени дори отказаха да аплодират ключови моменти от речта, което подчерта дълбокото разделение в американската политика.
Речта ясно показа и приоритетите на администрацията – силна икономика, твърда външна политика и ограничено внимание към международни конфликти, които не засягат пряко американските интереси. Това послание вероятно ще има сериозни последствия както за съюзниците на САЩ, така и за техните противници. Най-дългото обръщение пред Конгреса се превърна не просто в политическо събитие, а в демонстрация на стил – самоуверен, конфронтационен и насочен към вътрешната публика. Речта остави усещането за нов курс в американската политика – курс, при който националните интереси са поставени над международните ангажименти.
Едно е сигурно – това обръщение няма да бъде запомнено само с рекордната си продължителност. То може да се окаже сигнал за промяна в ролята на Съединените щати на световната сцена – и особено в отношението към конфликта в Украйна.
