Хиляди българи посрещнаха 2026 г. със шок: сметки за ток, по-високи с десетки, а на места и със стотици левове, заляха пощенските кутии още в първите седмици на годината. За много домакинства сумите се оказаха напълно необясними – без нови уреди, без по-дълго отопление, без промяна в навиците. И въпросът прозвуча навсякъде еднакво: какво се случва с тока в България?
Още в началото на януари социалните мрежи се напълниха със снимки на фактури – сметки, които надхвърлят обичайното с 30, 50, дори 100 процента. Оплакванията идват от различни краища на страната – от големите градове до малките населени места. Общото между тях е усещането за липса на ясно обяснение и страхът, че това може да се превърне в новото „нормално“.
От енергийните дружества посочват като първа причина значително по-високото потребление през зимните месеци. Студеното време, повече дни с отопление на ток и по-дълъг престой у дома около празниците логично водят до по-голям разход. Според официални данни в някои региони консумацията през декември и януари е била с над 20–30% по-висока спрямо същия период на предходната година.
Но това обяснение не успокоява всички. Много потребители твърдят, че дори при сходно или по-ниско потребление сметките им са осезаемо по-високи. Именно тук се появяват съмненията за проблеми с отчитането, дълги отчетни периоди или натрупване на разходи от няколко месеца в една фактура.
Случаят стигна и до институциите. Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) обяви извънредни проверки на електроразпределителните дружества, а Министерство на енергетиката поиска детайлни обяснения за начина на формиране на сметките. Основният фокус е дали отчетите са направени коректно и дали са спазени всички регулаторни правила.
Междувременно омбудсманът също реагира заради лавината от жалби. Граждани настояват за по-голяма прозрачност, по-ясни фактури и възможност лесно да проверят как точно е изчислена сумата, която дължат. В много случаи хората признават, че дори не разбират как да „прочетат“ сметката си за ток.
Енергийните компании – сред които EVN, Електрохолд и Енерго-Про – отричат масови грешки и подчертават, че цената на електроенергията за битовите потребители остава регулирана. По думите им проблемът не е в тарифата, а в реалното потребление и спецификата на отчетните периоди.
Експерти обаче предупреждават, че липсата на енергийна ефективност в много български домове задълбочава проблема. Стари електроуреди, неефективно отопление и лоша изолация превръщат всяка по-студена зима в сериозно финансово изпитание. Според тях без дългосрочни мерки подобни „изненади“ със сметките ще се повтарят.
На този фон темата за тока отново се превръща в социален и политически въпрос. За хиляди семейства високите сметки не са просто неудобство, а реален риск за бюджета им. Очакванията сега са проверките да дадат ясни отговори – има ли грешки, има ли системен проблем и как държавата ще защити потребителите.
Едно е сигурно: 2026 г. започна с електрически шок за българските домакинства, а доверието в системата ще зависи от това дали институциите ще предложат не само обяснения, но и реални решения.
