Казват, че няма по-добър тест за характера от това да нарежеш глава лук. Ако не се разплачеш – значи или си супергерой, или си сложил слънчеви очила в кухнята. Но зад сълзите, острата миризма и отворените прозорци се крие един от най-полезните и подценявани продукти в българската трапеза – обикновеният лук. Зеленчукът, който често обвиняваме за развалената романтична вечеря или за дъха на следващия ден, всъщност е истински здравен диамант. Диетолози и лекари отдавна посочват, че редовната консумация на лук може да има сериозен принос за имунната система, сърдечното здраве и общия тонус на организма, особено през студените месеци.
Лукът съдържа над 100 биоактивни съединения, сред които най-известен е кверцетинът – мощен естествен антиоксидант. Именно той помага за намаляване на възпаленията, засилва защитните сили на организма и подпомага борбата с вируси и бактерии. Проучвания показват, че хората, които редовно включват лук в менюто си, по-рядко страдат от настинки и грипни състояния. Ползите не спират дотук. Според редица изследвания, консумацията на лук може да понижи риска от сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане и дори някои онкологични заболявания. Зеленчукът влияе благоприятно и върху нивата на холестерола – стимулира образуването на „добрия“ HDL и ограничава „лошия“ LDL. Специалистите отбелязват, че суровият или леко термично обработен лук запазва най-много от полезните си свойства.
Народната медицина също отдавна разчита на лука. Още преди появата на антибиотиците той е използван като естествено средство срещу кашлица, простуда и грип. Класическата рецепта с нарязан лук и мед и днес намира място в много български домове, въпреки силната миризма. „Мирише неприятно, но действа“, казват възрастните – и често се оказват прави. По-малко известен, но не по-малко важен факт е, че лукът има положително влияние върху костната система. Някои проучвания сочат, че жените, които го консумират редовно, имат по-висока костна плътност, което намалява риска от остеопороза. Освен това той подпомага храносмилането и работата на черния дроб – орган, който често понася последствията от нашите кулинарни и празнични изкушения.
Лукът е и истински хамелеон в кухнята. Той може да бъде пикантен акцент в супа, сладък съюзник в карамелизирани ястия или дискретен фон в салатата. Печен, пържен, задушен или суров – винаги придава плътност и аромат. Кулинари съветват, че бавното карамелизиране с малко зехтин и щипка захар превръща лука в истински гурме сос, способен да направи дори обикновена филия хляб специална. Освен в кулинарията, лукът намира приложение и извън нея. В миналото е използван като естествен консервант за запазване на храната. При ухапвания от насекоми резен лук може да намали сърбежа, а сокът му се използва в козметиката за стимулиране растежа на косата. Древните египтяни дори са го смятали за символ на вечния живот заради концентричните му слоеве.
И все пак – защо плачем, когато го режем? Причината е чисто химична. При разрязване на клетките се освобождават серни съединения, които образуват газ, дразнещ очите. Специалистите съветват лукът да се охлажда предварително, да се използва остър нож или да се реже под течаща вода. Лукът не е просто зеленчук – той е класика. Пази сърцето, подкрепя имунитета и ни напомня, че понякога здравето идва с малко сълзи. Следващия път, когато очите ви се насълзят над дъската за рязане, знайте – това не са сълзи на болка, а малка инвестиция в по-добро здраве.
