На 7 януари, когато България чества Ивановден, в много села празникът не се изчерпва само с именници, трапези и поздравления. Още в ранното утро, преди слънцето да се издигне над покривите, край реките и чешмите се събира народ – не за разходка, а за един от най-живите и зрелищни български обичаи – „Къпанки“.
Студът не плаши, когато водата носи здраве
Обичаят „Къпанки“ е свързан с ритуалното къпане във вода – действие, което има дълбока символика в българската традиционна култура. Вярва се, че водата на Ивановден е осветена, лековита и пречистваща. Именно затова тя трябва да „докосне“ онези, които започват нов етап в живота си. Най-често в студените води биват потапяни младоженците, венчани през изминалата година. След тях идват кумовете, понякога и млади мъже, наскоро създали семейство, а в някои краища – дори именниците. Всичко става с много смях, песни и закачки, но и с ясно съзнание за важността на ритуала.
Макар днес „Къпанки“ да изглежда като весело народно шоу, в миналото обичаят е имал почти сакрален характер. Потапянето във вода се възприемало като второ раждане – символично пречистване от болести, злини и нещастия, натрупани през старата година. Смятало се е, че който бъде изкъпан на Ивановден, ще бъде:
-
здрав през цялата година
-
плодовит и работлив
-
защитен от „лоши очи“ и болести
Отказът от участие не се е приемал добре – считало се е за лоша поличба както за човека, така и за общността.
От реката – право на трапезата
След като ритуалът приключи, студът бързо се забравя. Следва общоселско угощение – ракия, вино, топли ястия, баница и много смях. Водата „отваря“ празника, а трапезата го завършва, събирайки хората около идеята за споделеност, здраве и благополучие.
Обичай, който устоява на времето
И днес „Къпанки“ продължава да се изпълнява в различни краища на България – най-вече в Западна България, Тракия и някои части на Северна България. В някои населени места ритуалът се е превърнал в атракция за гости и туристи, но без да губи своята автентичност. Този обичай напомня, че българската традиция не е само спомен, а жива практика, която събира поколенията и ги свързва чрез символи, по-силни от студа и времето.
Когато водата говори вместо думи
„Къпанки“ не е просто къпане в студена река. Това е послание – че новото начало изисква смелост, че здравето се пази с уважение към традицията и че общността е най-силна, когато празнува заедно. В онези януарски сутрини, когато дъхът замръзва във въздуха, а реката е ледена, българинът отново доказва, че вярата в ритуала е по-силна от студа.
