Необходими продукти:
-
1 голяма кисела зелка (или около 1,5 кг кисело зеле)
-
500 г свинско месо (врат или плешка)
-
300 г телешко или говеждо месо
-
300 г пилешко месо
-
200 г домашна наденица
-
150 г бекон или сушени свински ребра
-
1 чаена чаша ориз
-
2–3 дафинови листа
-
1 ч.л. черен пипер на зърна
-
1 ч.л. червен пипер
-
1 ч.л. чубрица
-
1 чаша червено вино
-
2–3 с.л. олио или свинска мас
-
зелев сок или вода – при нужда
Добър апетит и наслада от едно от най-богатите и празнични български ястия, което събира в себе си зима, търпение и вкус, отлежал във времето.
Начин на приготвяне:
1. Подготовка на продуктите
Месата се измиват и се нарязват на едри, приблизително равни парчета. Наденицата и беконът се режат на шайби. Ако зелето е цяло, се накълцва на средно едри ивици. Оризът се измива добре под течаща вода и се отцежда.
2. Подреждане на пластове
На дъното на дълбок глинен съд (гювеч) се слага пласт кисело зеле. Върху него се нареждат различни видове месо, малко ориз и подправки. Пластовете се редуват – зеле, месо, ориз – докато продуктите свършат. Най-отгоре задължително се завършва със зеле, което запечатва ястието.
3. Овкусяване и заливане
Добавят се дафиновите листа, черният и червеният пипер, чубрицата и мазнината. Залива се с червеното вино и при нужда – малко зелев сок или вода. Течността не бива да покрива напълно продуктите, тъй като капамата трябва да се готви „на собствен сок“.
4. Запечатване
Гювечът се похлупва плътно. По стара традиция капакът се запечатва с тесто, за да не излиза парата и ароматите да останат вътре.
5. Бавно готвене
Капамата се пече във фурна на 150–160°C в продължение на 4–5 часа. Бавното готвене е сърцето на това ястие – колкото по-дълго и спокойно къкри, толкова по-дълбок и наситен става вкусът.
6. Почивка и сервиране
След изваждане от фурната капамата е добре да „почине“ поне 20–30 минути. Сервира се гореща, с домашен хляб и чаша червено вино.
Капамата е ястие, родено не от разкош, а от нуждата да се нахрани цялото семейство през дългите зимни месеци. Тя е дълбоко свързана с Пиринския край – Банско, Разлог и околните села, където климатът е суров, а зимата – дълга. Именно там хората се научават да ценят храната, която засища, топли и издържа във времето. Основата на капамата – киселото зеле – е един от най-важните зимни продукти в традиционното българско домакинство. В комбинация с различни видове месо, тя се превръща в символ на изобилието и празника. Затова капамата не е всекидневно ястие. Тя се приготвя за Коледа, Нова година, големи семейни събирания и важни поводи. Самото име „капама“ идва от начина на приготвяне – продуктите се подреждат, затварят и „запечатват“, за да се готвят бавно, без намеса. Това е ястие на търпението. Никой не бърза капамата – тя изисква време, спокойствие и уважение към процеса.
В миналото капамата се е приготвяла в глинени съдове, заровени в жар или поставени в селска пещ. Всеки дом е имал своя версия – с повече месо, с по-малко ориз, с различни подправки. Няма „единствено правилна“ рецепта, има традиция, която се предава и променя леко с всяко поколение. Дълго време капамата остава типично домашно ястие и рядко присъства в готварски книги или ресторанти. Едва през втората половина на XX век тя започва да се възприема като кулинарен символ на региона и на българската зимна кухня като цяло. Днес капамата е повече от рецепта. Тя е спомен за студени вечери, за празнична трапеза, за време, прекарано заедно. Когато я приготвяме, ние не просто готвим – възпроизвеждаме ритуал на бавност, грижа и споделяне. И точно затова капамата продължава да бъде актуална – защото ни връща към корените и ни напомня, че най-добрите ястия се раждат тогава, когато им дадем време.
