Инфлацията в България след еврото: цени, ефекти и реалност

На 1 януари 2026 г. България официално влезе в еврозоната. Само че за повечето хора тази дата не е историческа снимка, а ежедневна касова бележка: кафе, хляб, лекарства, сметки, такси. И докато експертите обясняват „конвергенция“, „ценова прозрачност“ и „по-нисък риск“, улицата пита по-просто: вдигнаха ли се цените – и ако да, защо точно сега? Истината е по-неудобна и по-сложна от лозунгите. Инфлацията не се „ражда“ в деня на въвеждането на еврото. Но еврото променя начина, по който инфлацията се усеща: превръща закръглянето в навик, етикета – в доказателство, а съмнението – в масово преживяване.

Преходът не започна на 1 януари. Официално двойното обозначаване на цените (лев/евро) стартира на 8 август 2025 г. и продължава до 8 август 2026 г. А двойното обращение (лев и евро в брой) е ограничено до януари 2026 г. – до 31 януари. Това означава едно: в най-чувствителния месец от годината (след празници, със сметки и нови бюджети) хората трябва да мислят в две валути, а бизнесът – да работи в две системи. И когато мозъкът е под напрежение, той започва да търси виновник. Най-удобният е „еврото“.

Преди еврото да стане единствена валута, България влезе в 2026 г. с инфлация, която вече е факт, независимо от валутата.

• По Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) годишната инфлация за декември 2025 г. е 3,5%, а месечната е 0,1%.

• НСИ отчита и „малка кошница“: през декември 2025 г. е +0,2% на месечна база, а от началото на 2025 г. – +5,6%.

• Европейската комисия очаква ХИПЦ 3,5% за 2025 г. и умеряване до 2,9% през 2026 г., основно заради отшумяване на ефекта от администрирани цени и предишни скокове.

Тези числа са важни, защото казват нещо простичко: еврото не идва в икономика „на нула“. Влиза в среда, в която цените вече са чувствителни към данъци, енергия, храни и услуги.

„Ефектът евро“: малък в статистиката, голям в джоба

Дори международните институции и централни банкери признават: при смяна на валута има риск от временно поскъпване заради закръгляне. Reuters цитира позиция, че ефектът обикновено е „скромен и краткотраен“, с пример от Хърватия, където се говори за около 0,4 процентни пункта. В публичното пространство се споменава и диапазон 0,2–0,4% като „модест“ ефект. Но проблемът е психологически: статистиката измерва средното, а човек живее в конкретното. Ако 10 продукта не мръднат, а 3 „ежедневни“ (кафе, баничка, градски транспорт) тръгнат нагоре, усещането е: „Всичко поскъпна.“

Къде се ражда недоверието: закръгляване, грешки и „скрити“ увеличения

Преходът към евро създаде перфектната среда за дребни движения нагоре – не задължително незаконни, но често дразнещи:

1) Закръгляване нагоре на услуги
Цените на услугите са най-лесни за „преопаковане“. 2,90 лв. звучи като „под 3“. 1,49 € звучи като „почти 1,50“. И точно там се появява изкушението.

2) Технически и етикетни абсурди
Първите дни донесоха сигнали за вендинг автомати, при които „60 стотинки“ се таксува като „60 евроцента“, т.е. почти двойно в левова равностойност. Дали е масово? Вероятно не. Но е достатъчно да стане вирусно – и да подхрани паниката.

3) Административни такси, които „случайно“ скачат в момента на смяната
КЗП съобщи за множество сигнали, включително обществено обсъждан случай със скок на такса за лични документи, който предизвика обещания за проверка. Когато хората видят държавна такса да расте точно в периода на еврото, те рядко го възприемат като отделна политика – лепят го към „евро-ефекта“.

По официална информация и публични разяснения сигнали се подават при липсващо/некоректно двойно обозначаване, а институциите подчертават, че преходният месец е ограничен и няма да се удължава. На практика това е тест за държавата: контролът трябва да е видим, бърз и разбираем, иначе вакуумът се пълни с слухове. И тук е ключовото: ако контролът е слаб, инфлацията може и да не скочи драматично, но доверието – да падне рязко. А недоверието само по себе си вдига очакванията за поскъпване, които после се превръщат в реално поскъпване – чрез решения на търговци, доставчици и дори потребители („да купя сега, че утре ще е по-скъпо“).

1. Храни и дребни ежедневни услуги – там „закръглянето“ е най-лесно.

2. Ресторанти и хотели – сектор, който и преди е бил чувствителен към данъци, сезонност и разходи.

3. Администрирани цени и такси – защото „еврото“ често се използва като параван за решения, взети по други причини.

4. Поведението на веригите – големите играчи могат да „замразят“ цени за имидж, но малките често нямат този лукс.

Еврото само по себе си не е магическа пръчка, нито проклятие. България влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г. И ако има „шок“, той по-често е в усещането, отколкото в официалния индекс – защото хората виждат всяка десета от евроцента и всяко закръгляне като лична загуба. Точно затова следващите месеци ще решат не само инфлационната траектория, а и нещо по-скъпо: дали обществото ще повярва, че правилата важат за всички – и на етикета, и в държавата.