Хепатит Б е сериозно вирусно заболяване, което засяга черния дроб и се причинява от вируса на хепатит B (HBV). То е сред най-разпространените и опасни вирусни инфекции в световен мащаб, тъй като вирусът е изключително заразен – до 100 пъти по-заразен от вируса на СПИН. HBV се отличава и с висока устойчивост, като може да запази инфекциозността си поне 7 дни в засъхнала кръв при стайна температура. Това прави риска от предаване значително по-висок, ако не се спазват стриктни хигиенни и медицински стандарти.
Пътищата на заразяване с хепатит Б са разнообразни и често подценявани. Най-честите начини на предаване включват незащитен сексуален контакт, контакт със заразена кръв и телесни течности, както и използване на нестерилизирани медицински или козметични инструменти. Споделянето на лични вещи като бръсначи, ножички или четки за зъби също крие риск, особено ако по тях има микроскопични следи от кръв.
Особено уязвими са хората, които употребяват интравенозни наркотици със споделени игли, както и тези, които си правят татуировки или пиърсинг в обекти без добра хигиена. В някои държави с недостатъчен контрол върху кръвопреливанията рискът също остава висок. Важно е да се отбележи, че майка, носител на HBV, може да предаде вируса на новороденото си по време на раждането, което налага спешни профилактични мерки още в първите часове след появата на бебето.
Диагностиката на хепатит Б се извършва чрез кръвни изследвания. Основен показател за активна инфекция е наличието на повърхностния антиген HBsAg. За по-точна оценка на активността на вируса и ефекта от лечението се използват PCR тестове за количествено определяне на HBV DNA. Те показват вирусното натоварване в организма. Съществена част от диагностичния процес е и оценката на състоянието на черния дроб. Това може да стане чрез ултразвуково изследване, чернодробна биопсия или неинвазивни тестове за чернодробна функция, които помагат да се установи степента на увреждане.
Симптомите на хепатит Б могат да бъдат силно вариращи. Инкубационният период е между 30 и 180 дни, като средно е около 90 дни. В началните етапи заболяването често протича без изразени оплаквания, особено при деца под 6-годишна възраст, при които до 70% от инфекциите остават безсимптомни. При възрастни, особено над 30 години, клиничната картина обикновено е по-изразена. Най-честите симптоми включват повишена температура, силна умора, мускулни и ставни болки, загуба на апетит, гадене и повръщане. Типичен белег е жълтеницата – пожълтяване на кожата и очните склери, съчетано с потъмняване на урината и изсветляване на изпражненията. В немалка част от случаите инфекцията се открива случайно при рутинни изследвания.
Хепатит Б може да протече като остро или хронично заболяване. В повечето случаи острата форма отшумява спонтанно и организмът успява да изчисти вируса без трайни последици. Въпреки това, при около 5–10% от възрастните и до 90% от новородените инфекцията преминава в хронична форма. Хроничният хепатит Б е особено опасен, тъй като може да доведе до сериозни усложнения като чернодробна цироза и хепатоцелуларен карцином (рак на черния дроб). При малък, но значим процент от пациентите може да се развие остра чернодробна недостатъчност, която е животозастрашаващо състояние.
Последиците от хепатит Б могат до голяма степен да бъдат предотвратени. Въвеждането на национални ваксинационни програми в много държави, включително България, доведе до рязък спад на заболеваемостта и на случаите на рак на черния дроб. Ваксината срещу хепатит Б се прилага в три дози в рамките на около шест месеца и осигурява над 90% защита.
Особено важна е профилактиката при новородени от HBV-позитивни майки. В тези случаи още в първите часове след раждането се прилагат ваксина и специфичен имунен глобулин (HBIG), което значително намалява риска от хронична инфекция.
Лечението на хепатит Б зависи от формата и стадия на заболяването. Острият хепатит обикновено не изисква специфично медикаментозно лечение, а се препоръчват почивка, балансирано хранене и избягване на алкохол и лекарства, които увреждат черния дроб.
При хроничен хепатит Б се използват антивирусни медикаменти, които потискат размножаването на вируса, намаляват вирусното натоварване и предпазват черния дроб от прогресивно увреждане. Редовното медицинско наблюдение и контролът на чернодробните показатели са ключови за предотвратяване на тежки усложнения и за поддържане на добро качество на живот.
Хепатит Б остава сериозно, но предотвратимо заболяване. Информираността, навременната диагностика и ваксинацията са най-силните ни оръжия в борбата срещу тази опасна вирусна инфекция.
