Случайна находка през 1972 година разкрива свят на изкусни майстори, златни украшения и хора с необикновено обществено положение. Повече от половин век по-късно Варненският некропол продължава да поставя въпроси.
Когато говорим за древни съкровища, обикновено си представяме египетски гробници и далечни царства. Варненското злато обаче ни отвежда към история, разиграла се по днешното българско Черноморие много преди времето на Хеопс. Най-изненадващото е, че тя излиза наяве при съвсем обикновена работа — прокопаването на трасе за кабел.
Зад музейните витрини днес стоят въпроси, които звучат учудващо съвременно. Кой е имал власт? Как е показвал положението си? Защо някои хора са изпращани в отвъдното с необикновени богатства, а други — с много по-малко?
Откритието започва с един изкоп
През есента на 1972 година багеристът Райчо Маринов работи в западната промишлена зона на Варна. При прокарването на подземен електрически кабел попада на метални предмети и кремъчни сечива. Събира ги и ги предава в музея в Дългопол. Оттам уведомяват колегите си във Варна.
През ноември започват археологическите проучвания. С разкриването и дългогодишното изследване на некропола е свързано името на археолога Иван Иванов, по-късно директор на Варненския археологически музей. Постепенно става ясно, че земята е съхранила праисторическо гробище с изключително богати находки. visit.varna.bg
В тази история няма нужда от легенди за проклятия или тайни карти. Достатъчен е фактът, че човек забелязва необичайни предмети и ги предава в музей.
Колко старо е Варненското злато?
Некрополът принадлежи на каменномедната епоха, наричана още халколит. За широка читателска ориентация можем да го поставим приблизително между 4600 и 4350 година преди Христа — преди около шест и половина хилядолетия.
Това е ориентировъчен период, а не точна дата за всяко погребение. Научно изследване в списание Radiocarbon, основано на 71 радиовъглеродни датировки от 53 гроба, поставя началото и края на използването на некропола в вероятностни интервали. Предпочитаният от авторите модел очертава продължителност от приблизително 120 до 260 години. Cambridge Core
За сравнение, Хеопсовата пирамида е построена през XXVI век преди Христа. Между света на Варненския некропол и времето на Хеопс стоят приблизително 1800–2000 години. Това сравнение помага да усетим мащаба на времето, без да правим извод, че двете общества са били еднакви. Cambridge Core
„Най-старото злато“ — какво означава това?
Популярното определение е познато на почти всеки, който е чел за находката. В научната литература обаче има по-прецизна формулировка: Варна е известна с най-ранния голям комплекс от златни предмети в света. Cambridge Core
Разликата има значение. Най-старият отделен златен предмет и най-ранното голямо струпване на обработено злато са различни археологически въпроси. Нови открития и по-точни датировки могат да променят отделни сравнения.
Значението на Варна не зависи от един рекорд. Ценна е възможността находките да бъдат изучавани заедно с погребенията, разположението им и останалите предмети. Така украшението разказва повече, отколкото ако бъде извадено от земята без сведения откъде произхожда.
Мъжът от гроб №43
Сред най-прочутите находки е погребението, известно с номер 43. В него е положен мъж, придружен от множество златни предмети. Официалният туристически портал на Варна посочва 990 златни изделия с общо тегло около килограм и половина. visit.varna.bg
Тези числа лесно привличат вниманието. По-интересен обаче е въпросът защо толкова ценни вещи са събрани около един човек.
В популярните разкази той често се появява като „царя от Варна“. Това е запомнящо се название, но самоличността му не е установена. Не знаем името му, нито можем със сигурност да посочим длъжността му.
Богатото погребение е основание да се предполага висок обществен статут. Дали човекът е съчетавал политическа и религиозна роля, остава въпрос на интерпретация. Златото дава важни следи, но не оставя биография. mc.government.bg
Богатство, което говори за общество
Според Регионалния исторически музей във Варна некрополът показва общност с различия в социалното и материалното положение, сложна организация и изградени властови структури.
Музеят подчертава и символичното значение на златните предмети: те обозначават обществен статут, а не бива да бъдат възприемани единствено като лично богатство в днешния смисъл. Варна
Именно тук погледът към съкровището се променя. Пред нас стои общество, което е влагало различен смисъл в предметите и в начина, по който изпраща мъртвите си.
Да сравняваме притежателите на тези украшения с днешни милионери би било лесно, но подвеждащо. По-полезно е да се запитаме как общността е разпознавала авторитета и как го е показвала чрез погребалния обред.
Историята продължава и след прочутите открития
Варненският некропол не е приключена страница от археологията. Според Националния археологически институт с музей при БАН проучванията са подновени през 2021 година след тридесетгодишно прекъсване.
В представянето на резултатите за 2023 година институтът съобщава за още 11 разкрити гроба, с които общият брой достига 327 към онзи момент. Това уточнение е важно: числата в по-стари публикации отразяват различни етапи на разкопките.
Сред представените находки от гроб №318 са златен антропоморфен амулет и златна халка-обица. Освен злато некрополът съдържа керамични съдове, медни шила, каменни тесли и други вещи. Те също участват в разказа за живота на общността. naim.bg
Наследство от земите на днешна България
Хората, погребани тук, са живели хилядолетия преди създаването на българската държава. Затова не е коректно да ги наричаме „древни българи“. Техният свят принадлежи на праисторията на земите, които днес обитаваме.
Това не прави наследството по-малко близко. Напротив — поставя ни пред отговорността да го пазим и да го разказваме честно.
Варненското злато заслужава повече от възклицание пред блясъка му. То ни позволява да се доближим до хора, чиито имена никога няма да научим. Познаваме ги по труда на майсторите, по вещите и по следите от техните обреди.
Историята им започва за нас с един изкоп през 1972 година. А онова, което археолозите още търсят, е как са изглеждали животът, отношенията и убежденията зад златото.
