Имаше време, когато за да гледаш филм, не избираше от хиляди заглавия с дистанционното. Обуваше се, отиваше до кварталната видеотека и започваше голямото търсене.
По рафтовете стояха десетки видеокасети с цветни обложки. Вземаш една, прибираш се вкъщи и вечерта вече имаше план.
Телевизорът, видеото и една VHS касета бяха достатъчни, за да съберат семейството в хола.
Видеотеката беше част от квартала
През 90-те години видеотеките се превърнаха в позната част от градския живот в България.
Там не просто вземахме филм. Разглеждахме обложките, четяхме кратките описания и питахме човека зад щанда:
„Този хубав ли е?“
Понякога филмът, който искаш, вече беше взет. Тогава избираше друг или чакаше да го върнат.
БНТ разказва историята на собственик на една от последните софийски видеотеки, който започва колекцията си през 1994 г. С времето тя достига над 3000 филма, а бизнесът с видеокасети процъфтява в продължение на години.
Една касета, една вечер
След като касетата се прибереше у дома, започваше истинското преживяване.
Поставяш я във видеото, чува се характерният механичен звук и чакаш картината да се появи.
А ако някой преди теб не беше превъртял касетата до началото?
Започваше чакането.
Понякога картината трептеше. Друг път лентата не беше в най-доброто състояние. Но това рядко разваляше удоволствието.
Защото филмът не вървеше на малък екран в ръката ти. Гледаше го семейството. Някой носеше нещо за хапване, друг намаляваше лампата и вечерта започваше.
Филмите, които гледахме отново и отново
Ако вкъщи имаше собствена колекция от касети, някои филми се гледаха толкова много пъти, че репликите се знаеха почти наизуст.
Касетите стояха наредени в шкафове около телевизора. Имаше оригинални обложки, но имаше и записани касети с надпис, написан на ръка.
В спомените за 90-те присъстват и големите лични колекции. В интервю за БНР киноман си спомня как като дете семейството му имало сериозна колекция от видеокасети и било абонирано за няколко видеотеки в града.
Любопитен факт
VHS касетите не са просто забравен домашен предмет. В българските архиви все още се съхраняват ценни записи върху подобни магнитни носители и част от тях се дигитализират, за да бъдат запазени. Държавна агенция „Архиви“ например работи по дигитализация на видеозаписи от своите фондове.
Когато филмът беше събитие
Днес можем да спрем филма, да го сменим след пет минути или да изгледаме цял сериал за една вечер.
Тогава изборът беше по-малък, но очакването сякаш беше по-голямо.
Видеокасетата трябваше да бъде намерена, взета, изгледана и върната. И някъде между всички тези малки действия оставаше нещо, което технологията постепенно промени – филмовата вечер беше събитие.
Ако днес намерите стара VHS касета в някой шкаф, не бързайте да я изхвърляте.
Погледнете надписа върху нея.
Може би там не стои само името на стар филм.
Може би там стои една вечер от детството.
