Някога в българския дом не е имало модерни сервизи и десетки различни чинии. На софрата са се нареждали прости съдове, които служели години наред. Един от тях носел име, което днес чуваме все по-рядко – сахан.
Думата може да звучи непознато за младите, но зад нея се крие малка частица от стария български бит.
Какво означава думата?
Сахан е старо название на плитък метален съд, най-често меден, използван за поднасяне или приготвяне на храна. Среща се и със значение на блюдо или паница.
Саханите често били част от всекидневната домашна посуда. В тях можело да се сложи топла гозба, мляко или друго ястие.
Откъде произлиза?
Думата „сахан“ е навлязла в българския чрез турското sahan, но корените ѝ водят още по-назад – до арабската дума ṣaḥn, означаваща плитка и широка чиния.
Това е прекрасен пример как една дума може да пътува между различни народи и езици, а накрая да се превърне в част от речта и бита на българите.
Как се използва?
Днес едва ли ще чуем някого да каже:
„Сипи гозбата в сахана.“
За нашите предци обаче подобна фраза не би звучала необичайно. Думата се среща и в българската литература. В Речника на българския език към БАН например е запазен цитат от Тодор Влайков, в който се говори за „сахан гозба“.
Срещат се и изразите „меден сахан“ и „калайдисан сахан“.
Любопитен факт
От думата „сахан“ се е образувала и професията саханджия – майстор, който изработвал малки медни съдове. Следи от този стар занаят са останали дори във фамилни имена като Саханджиев и Саханчиев.
Така една обикновена дума за съд ни отвежда към цял свят от стари занаяти, медни съдове и семейства, събрани около общата софра.
Финал
Днес саханът може да е останал в стара ракла, музей или в спомените на някое семейство. Но думата продължава да пази частица от живота на поколенията преди нас.
Защото понякога една стара дума е достатъчна, за да ни върне цяла епоха.
