Виктор Георгиев е IT специалист, който посвещава свободното си време на безопасността на пътя. Чрез инициативата „Аз на пътя – научи ме да шофирам“ той безплатно помага на водачи да подобрят уменията и поведението си зад волана.На пръв поглед професията на Виктор няма пряка връзка с автомобилите. Зад каузата му обаче стои болезнена лична история. Той губи няколко свои близки приятели при пътни инциденти.
Вместо да остане безучастен, Виктор решава да превърне загубата в мисия. Започва да търси начин, по който неговите знания и опит могат да помогнат на други хора да се прибират живи у дома.
Началото на „Аз на пътя“
Около 2017 г. Виктор започва да подготвя своята инициатива. Обмисля подходящ маршрут, изпробва идеите си с приятели и преминава през допълнителни курсове по дефанзивно и спортно шофиране.
В края на 2018 г. инициативата „Аз на пътя – научи ме да шофирам“ вече е факт.
Виктор не се представя за професионален автоинструктор. Той определя своята работа като споделяне на практически съвети, които могат да помогнат на водачите да разпознават опасностите по-рано и да реагират по-разумно.
Безплатна помощ за над 1300 шофьори
За шест години през срещите на Виктор преминават около 1300 души. Сред тях има както млади водачи без достатъчно опит, така и шофьори с дългогодишен стаж.
Участниците получават съвети за движение в натоварен трафик, правилна преценка на риска, поддръжка на автомобила и изграждане на по-безопасни навици.
Няма изпити, оценки или състезание кой управлява по-добре. Има разговори, наблюдение и разглеждане на реални ситуации.
Целта е човекът зад волана да разпознава собствените си грешки и да стане по-предвидим за останалите участници в движението.
Промяната започва зад волана
По наблюдения на Виктор само за един час шофиране по българските пътища могат да бъдат забелязани между 50 и 80 нарушения.
Според него санкциите не са достатъчни, ако самите водачи не осъзнаят своята отговорност. Един прибързан избор, разсейване или рискова маневра могат да променят няколко човешки живота завинаги.
Виктор Георгиев е сред онези българи, които не чакат някой друг да реши проблема. Той използва личния си опит, за да помага безвъзмездно на хората.
Неговата история ни напомня, че истинските герои невинаги носят униформа и рядко говорят гръмко за делата си. Понякога те просто сядат до нас в автомобила и ни учат как да опазим живота – своя и на всички останали.
