Мощни експлозии разтърсиха Техеран в ранните часове на съботния ден, след като Съединените щати и Израел нанесоха координирани въздушни удари срещу цели на територията на Иран. Операцията бе определена от президента Доналд Тръмп като „мащабна и продължаваща“, а според официални изявления целта е не просто ограничаване на военните способности на Техеран, а фактическо отслабване – или дори сваляне – на ислямския режим. Ако това се потвърди, светът може да е свидетел на най-опасната ескалация в Близкия изток от десетилетия насам.
Според ирански медии експлозии са били чути в централните, северните и източните части на Техеран, а гъст дим се е издигал над район, в който се намира и офисът на президента. Информацията остава противоречива, но според западни източници сред потенциалните цели е бил и върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей – удар, който би представлявал директен опит за обезглавяване на режима. Ако това бъде потвърдено, операцията ще се превърне в най-сериозния опит за смяна на властта в Иран след ислямската революция от 1979 година.
Американският президент Доналд Тръмп заяви, че операцията има за цел да предотврати „радикалната диктатура“ да застрашава сигурността на САЩ и съюзниците им. Той обяви, че ракетната индустрия на Иран ще бъде „срината до основи“, като подчерта, че Вашингтон е предупреждавал Техеран да не възобновява стремежа си към ядрено оръжие. Особено провокативно прозвуча обръщението му към иранския народ, в което той директно призова гражданите да поемат управлението на страната след края на операцията. Към членовете на Революционната гвардия бе отправено ултимативно послание – „пълен имунитет“ ако сложат оръжие или „сигурна смърт“, ако продължат съпротивата.
Отговорът на Иран не закъсня. Революционната гвардия съобщи, че е започнала „първа вълна от масиран ракетен и дронов удар“ срещу Израел. Регионът бързо се превърна в сцена на хаотична военна активност. Катар и Обединените арабски емирства обявиха, че са осуетили ракетни атаки, насочени към американски бази на тяхна територия, а Йордания съобщи, че е прехванала балистични ракети, летящи към страната. Иранската държавна телевизия дори съобщи за атаки срещу американски военни обекти в региона, което подсказва, че конфликтът може да излезе извън рамките на двустранен сблъсък.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху защити операцията като „превантивен удар“, необходим за гарантиране сигурността на Израел. Според него военните действия ще създадат условия „смелият ирански народ да поеме съдбата си в свои ръце“. Израелският министър на отбраната също подчерта, че операцията има за цел да елиминира стратегическите заплахи срещу държавата.
Критиците обаче предупреждават, че подобни изявления звучат като добре познат сценарий – първо бомбардировки, после обещания за демокрация. Мнозина вече сравняват ситуацията с войната в Ирак през 2003 година, когато също бе обещано бързо сваляне на режим и стабилизиране на региона. Последиците от тази операция се усещат и до днес.
Напрежението около Иран се натрупваше седмици наред. Вашингтон увеличи военното си присъствие в региона до нива, невиждани от началото на войната в Ирак. Проведени бяха няколко кръга непреки преговори за ядрената програма на Иран, но без резултат. Особен препъникамък остана програмата за балистични ракети, която Техеран категорично отказа да включи в преговорите.
Анализатори предупреждават, че икономическите последици може да бъдат също толкова драматични, колкото и военните. В случай че Иран атакува енергийни съоръжения в Персийския залив или блокира Ормузкия проток – ключов маршрут за световните доставки на петрол – цените на суровината могат да скочат рязко още в първите дни след началото на конфликта. Това би означавало по-скъпо гориво, по-висока инфлация и нов икономически натиск върху Европа.
Най-големият въпрос остава дали операцията е ограничен военен удар или началото на пълномащабна война. Историята показва, че конфликтите в Близкия изток рядко приключват бързо. Ако Иран реши да отвърне чрез своите съюзници в региона или чрез директни атаки срещу американски интереси, светът може да се изправи пред продължителен конфликт с непредвидими последици.
Засега едно е ясно – ударите срещу Иран променят баланса на силите в Близкия изток. И докато Вашингтон говори за сигурност, а Тел Авив – за превенция, милиони хора по света се питат дали това не е началото на нова голяма война, която ще засегне не само региона, но и глобалната икономика. Ако тази операция действително цели смяна на режима, светът може би вече е прекрачил прага на нов исторически конфликт.
