На 23 януари 2026 г. страната влезе в нов политически етап, след като Илияна Йотова официално пое поста държавен глава. Решението дойде след като Румен Радев подаде предсрочна оставка, а Конституционен съд прекрати мандата му. Така Йотова стана първата жена президент в историята на България — факт, който сам по себе си вече е новина с историческа тежест.
Как се стигна дотук
Смяната не беше внезапна, но със сигурност беше необичайна. Предсрочното оттегляне на Радев — година преди края на втория му мандат — отвори пътя за конституционна процедура, която предвижда вицепрезидентът да поеме президентските функции до провеждане на нови избори. В рамките на дни институциите задвижиха механизма, а политическият календар се пренареди. Решението на Радев да напусне „Дондуков“ 2 беше обяснено с желанието му за по-активно участие в партийната политика и предстоящите парламентарни битки. За едни това е стратегически ход, за други — рисковано напускане на стабилен пост в момент на нестабилност. Факт е, че България отново преживява политически преход, а президентската институция се оказа в центъра на вниманието.
Коя е Илияна Йотова
За широката публика Йотова не е ново лице. Бивша журналистка, евродепутат и вицепрезидент в продължение на почти девет години, тя изгради публичен образ на умерен, но твърд политик. В президентството досега тя често беше гласът по теми като социална политика, култура, българите в чужбина и европейските дебати. Встъпването ѝ в длъжност като президент обаче променя мащаба. От позицията на „втори“ в институцията Йотова вече е първата фигура — тази, която подписва укази, представлява страната навън и, при нужда, назначава служебни правителства. Това не е символична роля, а реална отговорност в период, в който обществото е уморено от избори и политически експерименти.
Първата жена президент – символ и реалност
Историческият момент не може да бъде подминат. България влиза в сравнително малкия клуб на държавите в региона, които са имали жена начело на държавата. За едни това е важен символ на промяна и еманципация, за други — просто резултат от конституционна логика, а не от изборна победа. Самата Йотова в първите си изявления подчерта, че не възприема ролята си като „временна“ в смисъл на по-малко отговорна. Напротив — посланието ѝ е за институционална стабилност, диалог и предвидимост. Думи, които звучат добре, но тепърва ще бъдат тествани от реалността.
Какво означава това за политиката
Смяната на президента идва в момент, когато доверието в политическата система е крехко. Парламентът работи трудно, партиите са фрагментирани, а обществото очаква не толкова гръмки речи, колкото ясни сигнали за посока. В този контекст президентът отново се превръща във фактор — не толкова чрез власт, колкото чрез влияние. Йотова ще трябва да балансира между ролята на обединител и неизбежните политически тълкувания на всяка нейна стъпка. Външната политика, отношенията с ЕС, позициите по регионални конфликти и вътрешната стабилност ще бъдат първите тестове за новия президент.
По конституция страната трябва да проведе редовни президентски избори по-късно през 2026 г. Въпросът дали Йотова ще се кандидатира за пълен мандат остава открит, но политическите анализатори вече спекулират. В зависимост от обществената реакция и развитието на парламентарната сцена, тя може да се окаже силен кандидат — или просто преходна фигура в поредния турбулентен период.
Фактът е ясен: България има нов президент. По-важното тепърва предстои — как тази промяна ще се отрази на доверието, стабилността и усещането, че държавата има посока. Историята ще покаже дали 23 януари 2026 г. ще остане само като дата в календара или като начало на по-дълбока трансформация. А за обществото остава обичайният български въпрос — ще донесе ли тази промяна реална разлика, или просто ново име върху старата политическа сцена.
