Президентът на България Румен Радев публично заяви, че днес, 20 януари 2026 г., официално ще подаде оставката си като държавен глава. Новината се разпространи бързо, предизвика силен обществен отзвук и отвори серия от въпроси – дали страната е на прага на безпрецедентен политически ход, какви са причините за подобно решение и какви ще бъдат последствията за управлението и политическата система.
Президентът на България Румен Радев публично заяви, че днес, 20 януари 2026 г., официално ще подаде оставката си като държавен глава – година преди изтичането на втория му мандат. В специално обръщение към нацията той определи речта си като „последното ми слово като президент“, след което ще депозира оставката си пред Конституционния съд на Република България. Ако тя бъде приета, съгласно Конституцията, президентските правомощия ще бъдат поети от вицепрезидента Илияна Йотова до провеждането на нови избори или до края на мандатния период.
Румен Радев пое президентския пост през 2017 г., идвайки от редиците на военната авиация с образ на дисциплиниран, институционален и сравнително дистанциран от партийните конфликти държавен глава. Преизбран за втори мандат, той постепенно се превърна в една от най-влиятелните фигури в държавата, особено в периодите на политическа нестабилност. Назначаването на поредица служебни правителства, честите обръщения към нацията и активното използване на президентските правомощия изведоха институцията от по-скоро церемониалната ѝ роля. За едни това бе знак за силен президент, който защитава баланса на властите и обществения интерес. За други – доказателство за прекомерна намеса в политическия процес и задълбочаване на институционалните конфликти.
Причините, поради които Румен Радев обявява намерение да подаде оставка, се тълкуват в няколко посоки. На първо място стои продължителната политическа нестабилност в страната – поредица от избори, трудности при съставянето на редовни правителства и усещане за институционален застой. В подобна среда оставката на президент би била силен политически жест с потенциал да разклати, но и да пренареди системата. Според политически анализатори, този ход може да има и стратегически характер. Напускането на президентския пост би освободило Радев от ограниченията на надпартийната роля и би му позволило активно участие в политическата надпревара – включително като лидер или символ на нов политически проект. Подобен сценарий не е непознат в българската история, но остава изключително рядък на толкова високо институционално ниво. Новината за оставката предизвика разнопосочни реакции. Част от политическите сили я приветстваха като честен и логичен ход, който дава яснота за намеренията на държавния глава. Други я определиха като предизборен ход и опит за мобилизиране на обществена подкрепа в навечерието на нови избори. В обществото темата отвори по-дълбок дебат – за ролята на президента, за границите на институционалната власт и за нуждата от стабилност.
Ако оставката бъде официално депозирана и приета, процедурата е ясна – вицепрезидентът поема временно функциите на държавен глава. Политическите последици обаче далеч не се изчерпват с конституционния механизъм. Подобен прецедент би имал отражение върху вътрешнополитическия климат, върху предстоящите парламентарни избори и върху международния образ на България като стабилен партньор в ЕС и НАТО. Дори ако се окаже, че думите на Радев са били неточно интерпретирани или извадени от контекст, самият факт, че темата доминира публичния дневен ред, показва дълбокото напрежение в обществото и липсата на доверие в институциите.
Оставката на Румен Радев като президент – реална или предполагаема – вече се очертава като един от най-значимите политически моменти на десетилетието. Тя повдига въпроси за наследството на неговото управление, за бъдещето на президентската институция и за посоката, в която ще поеме страната. Дали това ще бъде исторически акт или пореден пример за крехката граница между информация и интерпретация, предстои да разберем. Едно обаче е сигурно – фигурата на Румен Радев остава ключова за политическия живот в България и решенията му ще имат дългосрочни последици.
