Майчинството в България: държавата, която наказва майките

В България всички обичат децата. На думи. Политиците ги споменават в речи, експертите ги броят в статистики, обществото ги използва като аргумент – „няма раждаемост“, „нацията изчезва“. Но когато едно дете наистина се роди, когато една жена стане майка, държавата изчезва. Остават сметките, страхът и мълчанието. Майчинството у нас не започва с подкрепа. Започва с оцеляване.

Помощите – обещани, но закъснели

На хартия България обича да се хвали с „дълго платено майчинство“. В реалността обаче майчинството не е навременна подкрепа, а чакане. Чакане на пари, които вече си изработил. Чакане на отговори, които никой не дава. Чакане с бебе на ръце и празен портфейл. Два месеца без изплатено майчинство. Два месеца без доход. Два месеца, в които токът не чака, наемът не чака, бебето не чака. И когато най-накрая парите дойдат – те не са спасение. Те са подигравка. Сума, която не покрива дори реалните разходи за едно бебе – памперси, храна, лекарства, дрехи, консумативи. Детето расте, а помощта стои замръзнала в друга реалност.

 Колко време и колко се плаща майчинство в България

Майките в България имат право на 410 дни платено майчинство – 45 дни преди термина и 365 дни след раждането. Това означава около 1 година и 1 месец формална държавна подкрепа. През втората година, ако майката реши да се върне на работа, обезщетението е планирано да бъде около 900 лв. месечно (по бюджетни разчети за 2026 г.) – сума, която е далеч под реалните нужди на едно семейство с дете. На практика това означава: платени дни има, но парите не стигат, а при забавяне – ситуацията става критична.

Размер на помощи и семейни плащания

Семейните помощи за деца в България са:

• около 50 лв. месечно за едно дете

• 110 лв. за две деца

• 165 лв. за три деца

Размери, които растат бавно и не отразяват реалните разходи за отглеждане на дете. При раждане държавата отпуска еднократна помощ:

• около 375 лв. за първо дете

• 900 лв. за второ

• 450–300 лв. за трето и следващи

Тези суми се изчерпват за седмици и са символични, когато се сравнят с месечните разходи на едно семейство.

Колко струва да имаш дете реално

Докато помощите са минимални, реалните разходи за едно дете са жестоки. Международни изчисления показват, че базовите месечни разходи за новородено варират между 800 и 1 200 USD (приблизително 1500–2300 лв.) – само за храна, памперси, дрехи и медицински прегледи.

В България към това се добавят:

• 20–50 лв. месечна такса за държавна детска градина, ако изобщо има място

• частни прегледи

• лекарства

• транспорт

• наем или ипотека

Общите месечни разходи на семейство с дете често надхвърлят 6000 лв. Разликата между това, което семейството харчи, и това, което държавата дава, е пропаст.

Сравнението с чужбина – болезнено, но неизбежно

В много европейски държави помощите са:

• по-високи

• изплащани навреме

• комбинирани с реални социални услуги

• подкрепени от работещи детски заведения

Там майчинството не означава автоматично бедност. Там не те карат да избираш между дете и хляб. А в България? Тук майката трябва да бъде благодарна за трохите и да мълчи.

Детето като лукс

Истината е проста и жестока: детето в България е лукс. Лукс, който все повече хора не могат да си позволят.

Всичко е скъпо: детските храни; млякото; памперсите; лекарствата; частните прегледи; яслите, когато няма места И докато политиците говорят за „демографска криза“, майките броят стотинки. Буквално.

Принудата да работиш, докато си майка

Много жени в България не „избират“ да работят допълнително. Те са принудени. Онлайн работа, нощни смени, фрийланс – всичко възможно, докато гледат бебето си. Не заради кариера. А защото майчинството не стига за оцеляване.

Раждаемостта – симптом, не причина

Раждаемостта не спада, защото хората не обичат децата. Тя спада, защото страхът е по-силен от желанието. Как да искаш второ дете, когато първото те е докарало до ръба? Как да планираш бъдеще, когато знаеш, че системата ще те изостави? Проблемът не е в жените. Проблемът е в държавата.

Личната история – една от хиляди

Тя е млада майка. Работеща, коректна, с години стаж. Когато работодателят разбира, че ще излиза в майчинство, тонът се променя. Малко по-късно идва и краят – освобождаване.

Неизплатена платена отпуска.
Няма отговори.
Болничните се бавят с месеци.
Документите се „губят“.
Системата мълчи.

И накрая – два месеца без майчинство.
Два месеца без доход.
Два месеца с бебе, сметки и паника.

Раждаемост и демография 

През 2025 г. в България са се родили около 48 400–48 433 бебета, което е рекордно ниска раждаемост откакто се мери статистика у нас. С тези данни коефициентът на раждаемост остава под 9 живородени на 1000 души, което е сред най-ниските нива в Европа. Общо населението на България през 2025 г. се оценява на около 6,7 милиона души – с продължаваща тенденция на спад.

Фертилитет

Общият коефициент на плодовитост (брой деца, които една жена би родила през живота си) се оценява приблизително на 1,6–1,7 деца на жена през 2025 г., значително под необходимите 2,1 за естествено възпроизводство на населението.За сравнение, според данни от 2023 г. България имаше коефициент около 1,81, което вече беше едно от най-високите нива в ЕС, но въпреки това далеч под нивото, нужно за стабилна популация.

Тенденции и контекст

През последните години ражданията в страната намаляват значително – от около 53 700 бебета през 2024 г. до под 49 000 през 2025 г. Това е спад, който продължава да тласка естествения прираст в отрицателна посока. Естественият прираст остава отрицателен – което означава, че смъртните случаи надвишават живородените, а населението се свива.

Какво означават тези числа?

✅ 48 400 бебета за цяла България през 2025 г.
✅ Коефициент на плодовитост ~1,6–1,7 – далеч под „заместващото“ ниво от 2,1.
✅ Нисък коефициент на раждаемост (<9‰) – сред най-нисък в Европа.
✅ Продължаващ спад на населението – без миграция страната „набира скорост“ в демографски спад.

Тази статистика показва не абстрактна „криза“, а жива реалност, в която все по-малко деца се раждат, а все повече хора са принудени да избират дали могат да си позволят да имат дори едно дете. Ако желаеш, мога да добавя графики или сравнителни данни (България срещу ЕС средно, България през последното десетилетие и др.), които да направят статията още по-въздействаща.

Финалът, който никой не иска да чуе

И после питаме: „Защо не раждат?“ За да бъдат унижени? За да бъдат изхвърлени от работа? За да чакат помощи като милостиня? Нормално е една такава майка да не иска второ дете. Нормално е да се чувства измамена. България не страда от липса на майчин инстинкт.Тя страда от липса на справедливост, бързина и човечност. И не защото жените не искат деца.
А защото държавата не иска майки.