В биографията на Георги Иванов няма гръмки обещания и удобни оправдания. Има факти, които тежат, решения, които болят, и избори, които изграждат характер. Роден с вродена малформация на долните крайници, Георги отрано разбира, че животът няма да му поднесе равен терен. Протезата на десния крак и ограниченията в левия не са просто медицински детайли – те са постоянни спътници, които ежедневно напомнят за границите на тялото. Но още по-рано той научава и друго: границите на волята са далеч по-широки от тези на физиката.
Пътят му към спорта не започва с амбицията за медали, а с нуждата от движение, принадлежност и смисъл. През 2014 г. Георги прави първите си сериозни стъпки в баскетбола с колички – спорт, който изисква не по-малко техника, сила и тактическа мисъл от класическия баскетбол, а често и повече характер. Количката не е улеснение, тя е продължение на тялото – инструмент, който трябва да бъде овладян до съвършенство. В този свят няма „съжаление“ и „компромис“. Има скорост, сблъсък, точен пас и хладнокръвен завършек.
С времето Георги Иванов се утвърждава като един от най-резултатните играчи на националния отбор на България по баскетбол с колички. Играта му се отличава с агресивна защита, интелигентно позициониране и способност да поеме отговорност в решителните моменти. Съотборниците му го описват като човек, на когото можеш да разчиташ – не само на терена, но и извън него. Лидерството му не е шумно, а последователно. То се проявява в тренировките, в дисциплината и в готовността да даде пример, дори когато е трудно.
Клубната му кариера също е част от този устойчив възход. Като състезател на „Левски“ в баскетбола с колички, Георги допринася за развитието на спорта у нас и за видимостта му сред по-широка публика. Той е от онези спортисти, които знаят, че успехът не е само личен резултат, а отговорност към общността – към по-младите, към хората с увреждания, които търсят пътя си, и към обществото, което все още се учи да гледа отвъд стереотипите.
Признанието идва през 2022 година, когато Георги Иванов е избран за Спортист №1 на България сред хората с увреждания. Това отличие не е просто награда в статистиката на българския спорт. То е знак, че постоянството се вижда, че трудът се оценява и че историите на параспортистите заслужават същото внимание и уважение. В анкета на спортните журналисти Георги събира най-много точки – ясен сигнал, че постиженията му са безспорни.
Но зад числата стои човек. Човек, който признава, че е бил изненадан, дори развълнуван, когато разбира за наградата. Не защото не вярва в себе си, а защото знае колко труд, болка и съмнения стоят зад всяка победа. В неговите думи няма поза. Има благодарност – към треньорите, към отбора, към семейството и към всички, които са му подали ръка, когато пътят е изглеждал твърде стръмен.
Историята на Георги Иванов е важна и по още една причина. Тя разбива удобния мит, че хората с увреждания трябва да бъдат „вдъхновение“ само защото се справят с ежедневието. Истинското вдъхновение идва от професионализма, от високите стандарти и от отказа да се приеме посредствеността като норма. Георги не иска аплодисменти заради увреждането си. Той ги заслужава заради работата си.
В свят, в който често говорим за равни възможности, но рядко ги осигуряваме, неговият пример е тих, но категоричен аргумент. Параспортът в България все още се бори за финансиране, инфраструктура и внимание. Но именно лица като Георги Иванов показват, че инвестицията в тези хора не е социална милост, а стратегическа необходимост. Те носят престиж, ценности и истински образ на силата.
Днес Георги продължава да тренира, да играе и да мечтае. Не за слава, а за по-добри условия, за повече деца, които да открият спорта, и за общество, което оценява усилието, а не етикета. Той е от онези българи, които не чакат промяната – те я правят, ден след ден, тренировка след тренировка.
