В България има един особен тип истории — не са за милиардери, не са за клиники в Швейцария, а за хора, които в един момент разбират, че животът им се движи на автопилот. Работиш, бързаш, преглъщаш стреса с кафе, компенсираш умората с още работа, а тялото… тялото мълчи, докато един ден не реши да проговори на езика на цифрите. Историята на Живко Гичев започва далеч от клишето за „гуру“. Започва като съвсем земна биография — град, приятели, професия, музика, камери, нощи, движение.
Публично интервю в регионална медия описва Живко като родом от Добрич, човек с творчески темперамент и силно присъствие в локалната сцена. Там се споменава и ранната му работа като фотограф в града — снима абитуриенти и сватби, още преди да се премести в София. В същото интервю се казва ясно: завършва маркетинг и работи по специалността си като контент криейтър в София, а вечер е DJ в клубове в столицата и в други градове. Това е живот на два режима — дневен „професионален“ и нощен „сцена/пулс“.
Пак от същия публичен разговор излиза още един важен пласт — Живко е сред хората, които създават идеята „DopeZoo“. Описанието звучи като манифест на поколение: приятели, които са творци и спортисти, помагат си по проекти, но искат обща рамка и идентичност. Така „DopeZoo“ се ражда като платформа и общност, започнала в Добрич и разраснала се до голяма група хора и събития. Интервюто говори и за практическата страна: партита, колаборации, клубове, пътувания из страната, сцени и публика — динамика, която изглежда романтична отвън, но отвътре е режим на постоянно напрежение, недоспиване, адреналин и изтощение.
В професионален план Живко присъства и в LinkedIn като Senior Team Leader, човек, който управлява екипи и проекти и комуникира темите за „здраве и дълголетие“ през езика на работното ежедневие. Това е важен детайл, защото именно тук се ражда характерният му „мост“: от една страна — бизнес среда, KPI, срокове, резултати; от друга — биология, енергия, навици, възстановяване. И някъде по средата — човекът, който един ден си казва: „Ако мога да оптимизирам процеси на работа, защо да не оптимизирам и процеса на стареене?“
Големият обрат: „-15.4 години биологична възраст“
Най-цитираното твърдение, с което името му се свързва онлайн, идва от публични профили/постове: Живко Гичев заявява, че е успял да свали 15.4 години от биологичната си възраст и споделя показатели като скорост на стареене 0.56 (описано от него като „за 1 година старея само с 6 месеца“). Паралелно с това се промотира и общност/група около темата за дълголетие — представяна като място, където той споделя протоколи и подход, и където е описван с фрази от типа „най-бавно стареещият българин“ и класиране (#32 в света) — това също е част от публичното онлайн представяне около него.
Важно уточнение (за коректност): „биологична възраст“ зависи от метода на измерване (различни тестове/маркери) и не е едно универсално число. В статията по-долу третирам тези показатели като негови публични твърдения, а не като клинично потвърдена диагноза.
Старият Живко и новият Живко
Старият Живко (по усещане, не като присъда) е човекът на темпото: дневен контент, вечерна музика, след това още малко живот „на максимум“. Добрич–София, сцена–офис, камера–календар. И това звучи свободно, но носи и цена: режимът на високите обороти почти винаги идва с един и същ пакет — недоспиване, стрес, пропуснато хранене или храна „каквато има“, по-малко движение в смисъла на здраве и повече движение в смисъла на „не спираш“. Новият Живко е човекът, който започва да мисли като инженер на себе си. Не „диета“, не „детокс“, не „вълшебен трик“, а системен подход: навици, възстановяване, проследяване, дисциплина. По постовете му в LinkedIn личи точно тази линия — малки навици, „лайф типове“, работа с времето и енергията като ресурс. Там, където преди би имало героична фраза, новият му стил е по-земен: „малко, но всеки ден“. „Неща, които можеш да вкараш в календар“. „Навици, които или ти дават енергия, или ти я взимат“.
Не обещанието за вечна младост. А идеята, че възрастта не е само дата в личната карта, а отражение на начина, по който живееш.
И точно затова историята му се лепи по съзнанието:
-
защото е човек от България, минал през типични градски ритми;
-
защото идва от среда на творчество и нощен живот, където „здраве“ често е последната мисъл;
-
и защото после обръща посоката към дисциплина и дълголетие, описвайки измерими резултати като „-15.4 години“ и „0.56“.
В онова интервю от 2019 г. Живко казва, че мечтае хората да бъдат повече себе си и по-малко да се опитват да са някой друг.
Години по-късно, когато говори за биологична възраст и навици, тази мечта звучи като принцип: да не играеш ролята на „успешния човек“, който тайно се разпада — а да станеш човек, който успява без да се самоунищожава.
Снимка: Интернет



