Червеният вятър, известен в медицината като еризипел, е остра бактериална кожна инфекция, която засяга повърхностните слоеве на кожата и лимфните съдове. Заболяването се развива бързо, протича с изразено възпаление и може да доведе до сериозни усложнения, ако не бъде лекувано навреме. Най-уязвими са възрастните хора, децата, както и пациентите с отслабена имунна система, диабет или хронични кожни проблеми. Въпреки че еризипелът е лечим, подценяването на първите симптоми често води до рецидиви и хронични последствия.
Какво причинява червения вятър?
Основният причинител на еризипела е бактерията Streptococcus pyogenes (стрептокок от група А) – грам-положителен микроорганизъм, който произвежда токсини и ензими. Те улесняват проникването на инфекцията в тъканите и потискат естествените защитни механизми на организма.
Инфекцията възниква при нарушаване на кожната бариера, например при:
-
рани и ожулвания
-
ухапвания от насекоми
-
екземи и гъбични инфекции
-
трофични язви
-
след хирургични интервенции
В някои случаи могат да участват и други бактерии, което налага комбинирано антибиотично лечение.
Симптоми и клинична картина
Инкубационният период е кратък – от 1 до 3 дни, след което заболяването започва внезапно.
Общи симптоми:
-
висока температура (над 38,5°C)
-
втрисане и студени тръпки
-
главоболие
-
отпадналост и силна умора
-
ускорен пулс
-
гадене и повръщане
Локални симптоми:
-
силно зачервена и болезнена кожа
-
ясно очертани граници на възпалението
-
подуване и напрежение
-
лъскава, опъната повърхност
-
мехури, лющене или промяна в цвета
-
увеличени и болезнени лимфни възли
Най-често засегнати са подбедриците и лицето (нос и бузи). При чести рецидиви кожата може да стане по-тънка, пигментирана и склонна към хроничен оток.
Как се поставя диагнозата?
Диагнозата на червения вятър обикновено се поставя клинично, въз основа на характерните симптоми и външния вид на кожата. При необходимост се назначават допълнителни изследвания: кръвни тестове (високи левкоцити и СУЕ); изследване за стрептококови антитела; микробиологична посявка при наличие на секрет
Важно е да се изключат други заболявания като целулит, флегмон, херпес зостер, абсцес или некротизиращ фасциит.
Лечение на еризипел
Основното лечение е антибиотична терапия, като златен стандарт остава пеницилинът. При алергия се използват: макролиди (напр. еритромицин); цефалоспорини. Продължителността на лечението е 7–14 дни, в зависимост от тежестта на инфекцията.
Допълнителни мерки: обезболяващи и противовъзпалителни средства; локални антисептични компреси; антибиотични мехлеми; покой и повдигане на засегнатия крайник; при тежки случаи – болнично лечение и венозни антибиотици
Възможни усложнения
При липса на адекватно лечение еризипелът може да доведе до:
-
абсцеси
-
дълбоки кожни инфекции
-
сепсис
-
бъбречни усложнения (гломерулонефрит)
-
хроничен лимфедем
-
тромбози
Предпазването от червен вятър включва: добра ежедневна хигиена на кожата; навременно лечение на рани и кожни инфекции; контрол на хронични заболявания; редовна хидратация на суха кожа; използване на защитно облекло при риск от травми
При чести рецидиви лекарите препоръчват дългосрочна профилактика с ниски дози антибиотици и използване на компресивни чорапи при наличие на лимфедем.Червеният вятър е сериозно, но напълно лечимо заболяване, когато бъде разпознато навреме. Грижата за кожата, добрият имунитет и навременното медицинско лечение са ключови за предотвратяване на усложнения и повторни инфекции.
