Габриел е роден преди 38 години в малък град в Румъния, в семейство на земеделци. От малък расте сред градините и нивите – място, от което идва не само професията му на агроном, но и любовта към земята, растенията и чистотата. Живее със съпругата си – българка, и трите си деца в Лондон, но животът често го води обратно към София и Варна, където едно от децата му посещава медицински терапии. Именно между тези пътувания, в часовете на чакане и тишина, Габриел намира нещо, което променя живота му – и този на много българи. Говори български с лек акцент, но с огромно желание; има открит, честен поглед и усмивка, която казва всичко без думи.
Кой е румънецът, който чисти България?
Историята на Габриел не започва с големи думи, а с дребен жест. Един ден, преди няколко години, докато чакал края на терапията на детето си в София, той излязъл да се разходи в близката градинка. Видял разхвърляни пластмасови бутилки, хартийки, изхвърлени фасове и трева, задушена от отпадъци.
Как започва неговата мисия в България
„Помислих си – защо това красиво място изглежда така? Ако аз го видя, мога и да го променя“, казва той в едно от видеата си. И просто го направил. Без да чака никого, без да обвинява никого, без да гледа кой го наблюдава. Взел един чувал, който държал в колата си за градински нужди, и започнал да събира боклуците един по един. Така започва една история, която скоро се превърна в символ – и във феномен. Габриел продължава да чисти паркове, площадки и зелени терени в София, Варна и Стара Загора всеки път, когато е в България. Почиства обрасли треви, изважда опасни метални предмети, събира пластмаса и стъкло, подрежда, помага, сигнализира. Прави го тихо, без да търси признание, но светът забелязва. Хората започват да го снимат, да го поздравяват, да му носят ръкавици, вода и благодарности. Някои се срамуват, други се вдъхновяват. Но никой не остава равнодушен. Така се ражда и онлайн страницата му – „Румънецът чисти България“. Там той публикува видеа от акциите си, пише кратки, искрени послания и показва резултатите „преди и след“. И въпреки че видеата му се гледат от хиляди, Габриел не се смята за герой.
Какво послание оставя Габриел
„Просто правя това, което бих искал да видя и при нас. Красивата страна трябва да е чиста. Ако мога – ще помогна“, казва той.
В неговите действия няма политика, няма претенции, няма високопарни речи. И точно затова той достига до сърцата на хората. Когато един чужденец дойде в твоя дом и започне да го подрежда с уважение, с грижа и благодарност – неизбежно започваш да се замисляш. Габриел не упреква. Не морализира. Той просто показва. Показва, че едно парковo кошче разстояние не е трудност. Показва, че става бързо, когато не гледаме настрани. Показва, че сме способни да бъдем общност. В много училища той се превръща във вдъхновител – деца пишат за него, учители организират акции, в които учениците чистят, защото „щом един румънец може, и ние можем“. Където и да отиде, Габриел среща и благодарност, и недоумение. Най-често хората го питат:
„Защо го правиш? Това не е твоята страна.“
А той винаги отговаря едно и също:
„Аз знам, че обичате България. Но обичайте я и чиста.“
Думи, които не остават просто като лозунг. Те звучат като огледало и като покана.
И може би именно затова ефектът е толкова силен. За Габриел България не е просто чужда държава. Това е родината на жена му, мястото, където едно от децата му прави своите първи напредъци, страната, от която той взима доброта и усмивки.
„Не чистя заради България. Чистя заради хората ѝ“, казва той.
И наистина – неговият пример не е пример за екология, а пример за човечност.
Доказателство, че границите не са там, където ги рисува картата, а там, където свършва безразличието. Габриел е лице на България защото прави това, което много от нас искат, но не започват. Защото неговата спонтанна добрина показва, че промяната не идва с постановления, а с ръце, които не ги мързи да се наведат. Защото ни кара да се почувстваме и малко засрамени, и много вдъхновени. И най-вече – защото неговата история е жива демонстрация на нещо, което често забравяме:
Че България е красива, когато ние сме красиви към нея.
