България отново се оказа на кръстопът между геополитиката и колонката за гориво. След като САЩ и Великобритания наложиха санкции на компании, свързани с руския гигант „Лукойл“, темата за горивната сигурност избухна с пълна сила. Рафинерията в Бургас, която осигурява по-голямата част от бензина и дизела в страната, изведнъж се превърна в епицентър на политически, икономически и дипломатически трус. Президентът Румен Радев бе сред първите, които изразиха критика към действията на правителството.
„Ако не искаха криза с горивата заради „Лукойл“, трябваше да има особен управител по-рано. Вместо да се действа превантивно, сега се действа в паника“,
заяви той в коментар пред журналисти.
Идеята за назначаване на особен управител върху активите на „Лукойл България“ вече е в ход. Законопроектът цели държавата временно да поеме контрол върху компанията, за да избегне блокиране на дейността ѝ вследствие на санкциите. Според правителството това е единствената мярка, която може да гарантира, че снабдяването с горива няма да бъде прекъснато.
Министърът на икономиката Петър Дилов заяви, че няма основания за паника:
„Пазарът функционира нормално. Имаме бензин за 35 дни и дизел за повече от 45. Няма риск от недостиг, нито се предвижда продажба на „Лукойл“ засега.“ По данни на Агенцията за държавен резерв, задължителните 90-дневни запаси от горива са „на практика осигурени“. Складовете на „Лукойл Нефтохим Бургас“ работят под засилен контрол, а вносът от други държави в региона (Гърция, Румъния, Сърбия) вече е активиран като резервен вариант. Вицепрезидентът Илияна Йотова обаче предупреди, че ситуацията остава деликатна:
„Спирането на рафинерията би поставило България в изключително трудна ситуация. Ние не можем от днес за утре да заменим този капацитет.“
Руската посланичка в София, Елеонора Митрофанова, определи българските действия като „рисковани“ и предупреди за последици:
„Назначаването на особен управител е опасен прецедент. Това е намеса в частна собственост и може да се тълкува като нарушаване на международни норми.“
Дипломатическият тон между София и Москва отново се изостря. Някои експерти дори предупреждават, че е възможно Русия да потърси компенсации по международен арбитраж, ако сметне, че интересите ѝ са нарушени. Проблемът с „Лукойл“ не е просто икономически. Той е правен и политически възел, оплетен от години. Рафинерията е регистрирана у нас, но контролът и собствеността ѝ са свързани с руската „Лукойл ПАО“. България отдавна се опитва да ограничи зависимостта си от руските горива, но реалността е упорита: над 60 % от доставките на горива все още идват от Бургас. Юристи предупреждават, че назначаването на особен управител може да доведе до правен хаос, ако собствениците оспорят решението. В същото време правителството настоява, че е длъжно да защити националната сигурност.
„Особеният управител няма да наруши закона, а ще гарантира, че санкциите не се прехвърлят върху българските граждани“,
казват от Министерството на финансите.
На практика цените на горивата засега остават стабилни. Средната цена на бензин А95 е около 2,82 лв., а дизелът – 2,96 лв.
Но експерти предупреждават, че пазарът е изключително чувствителен към слухове и несигурност. Анализатори от енергийния сектор изчисляват, че дори малко забавяне в доставките може да доведе до скок от 10-15 % в рамките на седмица.
„Ценови взрив не е неизбежен, но ако санкциите затегнат банковите преводи или логистиката, ефектът може да се усети веднага на бензиностанцията“,
коментират от портала SafeNews.bg.
Правителството подготвя двуфазен план:
- Незабавен контрол и мониторинг на всички запаси и потоци от горива.
- Стратегическо преструктуриране на пазара – диверсификация на източниците, включително чрез нови договори за внос от Гърция и Румъния.
Енергийни експерти настояват, че България трябва най-после да изгради истински буфер – както физически резерв, така и правна независимост.
„Докато 80 % от пазара зависи от една рафинерия, всяка санкция ще бъде криза“,
казва икономистът Асен Асенов.
Кризата с горивата идва в момент, когато България се подготвя за влизане в еврозоната, а политическата сцена е силно поляризирана.
Руските санкции и ответните мерки на Запада поставят София в неудобна позиция – между две геополитически оси, докато гражданите просто питат: ще има ли бензин утре? Митрофанова вече предупреди, че икономическата и политическата стабилност на страната може да бъде разклатена, ако „София продължи да се съобразява с външен натиск“. От своя страна премиерът (в изявление след заседанието на Министерския съвет) подчерта:
„България е суверенна държава. Ще гарантираме енергийната сигурност на гражданите, независимо от геополитическите обстоятелства.“
На фона на официалните уверения, шофьорите вече следят табелите по бензиностанциите с повече внимание.
„Дано не се повтори 2022-ра“, казва Георги, таксиметров шофьор от София. „Тогава се говореше, че няма да има проблем, а цените скочиха за дни.“
Истината е, че кризата с горивата е повече от икономическа. Тя е тест за това доколко България може да се справи с външен натиск, без да удари собствения си пазар. Засега държавата се опитва да балансира – между интересите на САЩ, руската собственост и очакванията на българите, които всяка сутрин наливат по 20 лв. и гледат стрелката на резервоара с надежда.
България има гориво – поне за сега. Но дали има ясна стратегия за деня след „Лукойл“?
Докато политиците си разменят обвинения и цитати, истинският въпрос остава прост: ще можем ли да поддържаме двигателите на икономиката, когато санкциите се превърнат в ежедневие, а геополитиката – в новата реалност на пазара?
