Необходими продукти:
🥚 4 яйца
🥛 300 г натрошено сирене (овче или краве)
🥣 400 г кисело мляко
🥄 1 ч. л. сода бикарбонат
🥄 100 мл олио или разтопено масло
🌾 1 пакет кори за баница (около 400 г)
🧂 щипка сол (по вкус)
🧈 малко масло за намазване на корите
✨ по желание – газирана вода за по-пухкав резултат
Начин на приготвяне:
1.Подготовка на сместа
В купа разбийте яйцата с щипка сол. Добавете натрошеното сирене и разбъркайте добре. В отделен съд смесете киселото мляко със содата – ще шупне. След това го прибавете към яйчената смес. Разбъркайте всичко до получаване на хомогенна плънка.
2.Подреждане на корите
Намажете тавата с масло или олио. Поставете първата кора, намажете я с малко мазнина и добавете от плънката. Редувайте кори и плънка, докато свършат продуктите. Ако използвате готови тънки кори, сложете по 2–3 наведнъж, за да стане по-богата баницата.
3.Навиване или наслояване
Може да подредите корите на пластове (класически вариант) или да ги навиете на рула и наредите спираловидно (вита баница). Ако искате по-пухкав резултат, напръскайте леко с газирана вода преди печене.
4.Печене
Изпечете в предварително загрята фурна на 180°C за около 35–40 минути, докато добие златист цвят. Когато извадите баницата, напръскайте я с малко вода и покрийте с кърпа за 10 минути, за да омекне коричката.
5.Поднасяне
Поднесете топла, със студено айрянче, кисело мляко или компот – както правеха нашите баби.
Баницата не е просто закуска – тя е празник на всяка българска трапеза.
Баницата е едно от най-древните и най-обичани ястия по нашите земи. Според етнолозите нейните корени достигат чак до тракийските времена, когато се приготвяли прости погачи с плънка от сирене, билки или мед. Името ѝ произлиза от старобългарската дума „бѣньца“ – „нещо направено с бани“ (слоеве, намазани с мазнина). През вековете рецептата се развива и усъвършенства. В Османския период по нашите земи се появява навитата баница – вдъхновена от ориенталските баклави, но адаптирана по български вкус: със сирене, яйца и кисело мляко вместо сладък сироп.
Така се ражда ястието, което ще се превърне в символ на дома и празника. Баницата присъства на всяка трапеза – от Коледа и Великден до обикновена неделна закуска. Особено обичана е новогодишната баница с късмети, в която се скриват хартийки с пожелания за здраве, любов и благополучие – един от най-уютните и живи български обичаи. Но тази традиция не спира да се развива. От бабината кухня до градските площади, баницата днес вдъхновява и нови форми на национална гордост – кулинарни рекорди, които показват, че българската кухня може да бъде и зрелище, и изкуство.
Рекорди
През последните години няколко града се прочуха със своите впечатляващи постижения:
- Харманли – През 2025 г. майсторката Мариана Емилова създаде баница с дължина 1 160 метра, приготвена ръчно в продължение на пет дни. Огромният десерт беше не просто рекорд, а истински празник на труда, упоритостта и местната традиция. Следващата ѝ цел? Баница от 2000 метра в София през 2026 г.
- Казанлък – По време на Празника на розата през юни 2025 г. бе изпечена най-дългата вита баница с рози, близо 1 километър и над 400 килограма тегло. Тя беше приготвена от десетки местни организации, украсена с листенца от маслодайна роза и сиропирана с розова вода – съчетание между аромат, изкуство и традиция.
- Бяла (Русенско) – Там беше поставен рекорд за най-голяма вита баница, с диаметър 3,58 метра и тегло 185 килограма. Цялото градче участва в замесването, печенето и изяждането ѝ.
Тези постижения не са просто цифри – те са доказателство, че българската баница живее и днес, променя се, но никога не губи своята душа. От селската пещ до световните медии, тя остава едно от най-разпознаваемите и гордо носени лица на българската кухня
И когато ароматът ѝ се понесе из кухнята, нека си припомним – във всяка кора, във всяко парче и във всяка усмивка, докато я споделяме с близките си, живее част от нашата история. Баницата не е просто ястие. Тя е вкусът на България – топъл, истински и неподправен.
