На 79-годишна възраст, в дома си в Калифорния, си отиде една от най-обичаните и влиятелни актриси на своето време – Даян Кийтън.
Новината удари индустрията като гръм от ясно небе.
Жената, която превърна шапките в символ на свобода, костюмите – в израз на сила, а всяка своя роля – в изкуство, вече не е сред нас.
На 11 октомври в ранните часове е подаден сигнал до 911 за „паднал човек“ в дома ѝ в Лос Анджелис. Парамедиците пристигат бързо, но усилията им остават напразни. Малко по-късно властите потвърждават: Даян Кийтън е починала. С нея си тръгва и част от златната ера на Холивуд – онази, в която талантът беше по-силен от суетата, а индивидуалността – по-ценна от славата.
През март тази година актрисата изненадващо продаде любимия си дом за 29 милиона долара – мястото, което винаги наричаше „убежище на душата си“. Тогава мнозина приеха това като каприз или промяна. Днес изглежда като сбогуване. Домът, който тя сама реставрираше, превръщайки го в архитектурно произведение, вероятно беше последната ѝ сцена – онова място, където се сбогува с живота така, както живя – стилно и в тишина.
Завещание с любов и характер
Нейното наследство надхвърля 100 милиона долара – не само в пари, но и в стойност, която не се измерва с цифри.
Основните наследници са двете ѝ осиновени деца – Декстър и Дюк, на които тя посвети последните десетилетия от живота си.
Завещанието, по думите на близки, е изготвено с характерната за нея прецизност – внимателно, без показност, но с много любов. Част от средствата ще отидат за каузи, които Кийтън подкрепяше през целия си живот – опазване на архитектурното наследство, помощ за млади артисти и борба с рака на кожата, болест, която тя самата два пъти победи. В завещанието ѝ се споменават няколко къщи в Лос Анджелис и Палм Спрингс – не просто имоти, а пространства, създадени с душа. За Даян красотата не беше лукс, а начин да въведеш ред в хаоса.

„Не бях най-красивата, не бях най-младата, но бях истинска.“
— Даян Кийтън
Живот на сцена и извън нея
Родена на 5 януари 1946 г. в Лос Анджелис, Кийтън започва от сцената на Бродуей, а световната слава идва с ролята на Кей Адамс в Кръстникът (1972).
Истинският ѝ пробив обаче е Annie Hall (1977) – филмът на Уди Алън, вдъхновен от нея самата.
Героинята ѝ – ексцентричната, чаровна Ани Хол – ѝ носи „Оскар“, „Златен глобус“ и БАФТА и завинаги променя представата за женската роля в киното. Следват десетилетия на успехи: Reds, Father of the Bride, Marvin’s Room, Something’s Gotta Give, The First Wives Club. Всяка нейна героиня беше отражение на нейната душа – интелигентна, иронична, пълна с противоречия.
Режисьорка, бунтарка и модна икона
Кийтън не просто играеше роли – тя режисираше, твореше, вдъхновяваше. Зад камерата създаде филми като Wildflower, Unstrung Heroes и Hanging Up.
В модата се превърна в жив манифест – мъжките костюми, широките панталони и шапките не бяха аксесоари, а израз на философия:
„Не съм против красотата, просто не искам да бъда нейна робиня.“
Майчинство по свой сценарий
Никога не се омъжва. Но на 50 решава да стане майка – по свой начин, по свои правила.
Осиновява две деца и често казва:
„Да бъдеш майка не е биологичен процес, а акт на любов.“
Такава беше тя – жена, която не се подчиняваше на шаблони, а ги пренаписваше.
Уроците, които остави
Даян Кийтън преживя две диагнози на рак на кожата и години, белязани от астма и страх. Но нито за миг не позволи на болестта да я дефинира. Тя превърна уязвимостта си в сила и страха – в философия.
„Това са моите ръце, това е моето лице. В тях има живот, не бръчки.“
Краят на една епоха
Смъртта на Даян Кийтън бележи края на една златна ера в Холивуд – онази, в която жените не чакаха позволение да бъдат различни.
От Кръстникът до Ани Хол, от Клубът на първите съпруги до Something’s Gotta Give, тя беше лицето на независимостта и гласът на женската сила. Днес Холивуд мълчи. Но в тази тишина има респект. И във всеки кадър, във всяка усмивка под шапката, в онази особена смесица от ирония и нежност – Даян Кийтън ще живее вечно.




