Необходими продукти:
-500 г кори за баница
-4 яйца
-400 г сирене (краве или овче)
-300 г кисело мляко
-1 ч.л. сода бикарбонат
-100 мл олио или 120 г разтопено масло
-щипка сол
-щипка захар (по желание)
-50 г масло за намазване отгоре
Добър апетит и наслада от едно от най-обичаните български празнични ястия, което носи в себе си прошка, семейна топлина и вкус, предаван през поколенията.
Начин на приготвяне:
1. Подготовка на продуктите
Яйцата се разбиват в дълбока купа. Към тях се добавя киселото мляко, в което предварително е разтворена содата. Разбърква се добре до получаване на гладка смес. Сиренето се натрошава и се прибавя към яйчената смес. Добавят се олиото (или разтопеното масло), щипка сол и по желание – щипка захар за лек баланс на вкуса.
2. Подреждане на пластовете
Тавата се намазва с мазнина. Поставя се една кора, леко се намазва с плънката и се покрива с друга кора. Така се редят корите – всяка се напръсква или намазва с част от сместа.
Може да се приготви по два начина:
-
Навита баница – всяка кора се намазва, навива се на руло и се подрежда спираловидно.
-
Редена баница – корите се поставят една върху друга в правоъгълна тава.
Най-отгоре се завършва с кора, която леко се намазва с останалата смес.
3. Овкусяване и оформяне
Баницата се нарязва на ромбове или квадрати още преди печене. Отгоре се разпределя разтопеното масло, което при печенето ще придаде златиста и хрупкава коричка.
4. Печене
Баницата се пече в предварително загрята фурна на 180°C за около 35–45 минути, докато придобие апетитен златист цвят и хрупкава повърхност.
5. Почивка и сервиране
След изваждане от фурната се напръсква леко с вода и се покрива с чиста кърпа за 10–15 минути, за да омекне леко.
Сервира се топла – с кисело мляко, айрян или чаша червено вино.
Защо баницата е сърцето на трапезата на Сирни Заговезни
Сирни Заговезни е един от най-светлите и топли български празници – ден на прошката, на събирането около трапезата и на последните млечни ястия преди началото на Великия пост. Именно затова баницата със сирене заема централно място на масата. Тя е приготвена от позволените продукти – яйца, мляко и сирене – и символизира чистота, домашен уют и благословия.
Трапезата на този ден не включва месо, но е богата на млечни храни. Освен баницата, на масата присъстват кисело мляко, сирене, кашкавал и варени яйца. Яйцето от древността е символ на живота и възраждането, а кръглата му форма напомня за вечността и за цикличността на времето. Домашният хляб стои като знак за живот и труд, а чашата червено вино – за радостта от споделянето.
Задължително място има и бялата халва, свързана с обичая „хамкане“. Парче халва се връзва на конец и се люлее, а децата се опитват да го захапят без ръце. Този весел ритуал символизира сладостта на живота и надеждата за благополучие през годината.
В миналото домакините приготвяли баницата рано сутрин, за да бъде топла и ароматна за вечерната трапеза. Когато семейството се събирало, най-младите искали прошка от по-възрастните с думите:
„Прощавай!“
А отговорът бил:
„Простено да ти е!“
Така баницата се превръщала не просто в ястие, а в част от духовния ритуал на празника. В някои краища на България се палят и огньове за пречистване – огънят изгаря старото, а прошката освобождава душата. Баницата е повече от рецепта. Тя е символ на споделеност, на грижа и на семейна връзка. Корите ѝ се редят една върху друга, както поколенията се надграждат във времето. Всеки дом има своя вариант – със спанак, праз, тиква или ориз – и няма една „правилна“ рецепта, а жива традиция. Днес приготвяме баница през цялата година, но на Сирни Заговезни тя има особена стойност. Напомня ни, че домът започва от масата, около която се събираме. И че прошката е най-важната съставка – онази, която не се измерва в грамове, но придава истинския вкус на празника.
