Необходими продукти:
-
🥛 400 г кисело мляко
-
💧 400 мл студена вода
-
🥒 1–2 краставици
-
🧄 1–2 скилидки чесън (или 1 ч. л. чесън на прах)
-
🌿 ½ връзка пресен копър
-
🫒 1–2 с. л. зехтин екстра върджин (или олио по вкус)
-
🧂 Сол на вкус
-
🌰 ~20 г натрошени орехови ядки (по желание)
Това е ястието, което в най-горещите дни замества и супата, и салатата – леко, ароматно, българско.
Начин на приготвяне:
-
Подготовка на краставиците и подправките
Обелете краставиците и ги нарежете на много малки кубчета. Ако искате по-фин резултат, можете да ги настържете на едро ренде.
Нарежете пресния копър на ситно. Счукайте чесъна в хаванче или го пресовайте, за да пусне аромата си.
Това са свежите основи на вкуса в таратора – краставицата дава хрупкавост и свежест, чесънът – характер, копърът – онзи „български“ аромат. -
Приготвяне на млечната основа
В голяма купа изсипете киселото мляко и го разбийте с лъжица или телена бъркалка, докато стане гладко и без бучки.
Добавете постепенно студената вода и разбъркайте отново, докато получите консистенцията, която харесвате.
– Ако обичате гъст таратор, сложете по-малко вода.
– Ако искате вариант „за пиене от чаша“, добавете малко повече вода. -
Смесване и овкусяване
Добавете в купата нарязаните краставици, счукания чесън, ситно нарязания копър, щипка сол и зехтина.
Разбъркайте добре, така че всички съставки да се разпределят равномерно.
По желание добавете и натрошени орехови ядки – те дават по-дълбок, ядков вкус и правят таратора по-хранителен. -
Охлаждане
Покрийте купата и оставете таратора в хладилник, за да се стегне и охлади. Студът не е само за освежаване – за кратко време ароматът на чесъна се омекотява, а копърът „пуска“ зеления си вкус в цялата супа. -
Поднасяне
Сервирайте таратора добре изстуден в дълбока купа или чаша (ако е по-рядък).
Поръсете отгоре с още малко копър, няколко капки зехтин и щипка натрошени орехи за финален акцент.
Тараторът не е просто супа, а истинска легенда на българската трапеза.
След като охладите купата с тази лятна класика, може би ще ви е интересно да знаете, че зад нея стои история, започнала далеч извън пределите на България – някъде между пясъците на Персия и пазарите на старата Османска империя.
Първоначално думата „таратор“ не е означавала млечна супа, а сос, приготвян от тахан, чесън и оцет. В Близкия изток го поднасяли към риба или зеленчуци, а по-късно турците го адаптирали с орехи и зехтин. Така се появява първият вариант на таратора, който достига и до Балканите.
Българите, както често се случва, взели идеята и я направили своя – заменили тахана с кисело мляко, орехите оставили като ароматен щрих, а оцета заменили с вода. Така, от нещо тежко и пикантно, тараторът се превърнал в лека, прохладна и освежаваща супа, каквато познаваме днес. До средата на XX век у нас думата „таратор“ все още означавала всякакви студени сосове и чорби, често без капка кисело мляко. В изданието „Жива старина“ от 1901 г. етнографът Димитър Маринов описва таратор от оцет, вода, чесън и краставици – нищо общо с днешната рецепта.
Истинската „млечна революция“ настъпва едва през 50-те години, когато киселото мляко започва масово да се произвежда и разпространява в страната. В „Книга за домакинята“ от 1956 г. вече се появява и познатата рецепта – кисело мляко, краставици, чесън, копър и малко олио.
Оттогава тараторът се превръща в национален летен символ – лесен, евтин, вкусен и винаги свеж.
Има нещо дълбоко българско в това ястие – простотата, с която съчетава всичко, което природата ни дава през лятото.
Краставицата – хрупкава и прохладна. Киселото мляко – нашата гордост, уникално с бактерията Lactobacillus bulgaricus. Копърът и чесънът – ароматите на градината, на бабината трапеза, на детството.
Неслучайно в много страни тараторът се опитва да си намери „роднини“, но никъде не е същият.
В Турция джаджъкът е по-гъст и с мента, в Гърция дзадзикито се поднася като сос, а в Иран приготвят маст о хяр – йогурт с краставици, лук и стафиди.
В Русия пък тараторът е известен като „българска окрошка“. Но никой от тези варианти няма онази комбинация от кисело мляко, вода, копър и лека соленост, която прави нашия таратор уникално български.
Интересното е, че тараторът не е просто храна – той е време и настроение. За едни – обяд в горещ летен ден. За други – начало на вечеря с ракия.
А за мнозина – спомен от детството: онези летни следобеди, когато всичко беше тихо, слънцето гореше, а баба вадеше от хладилника студен таратор в керамична купа. Една лъжица и сякаш цялата жега изчезва.
Днес тараторът продължава да е най-приготвяното ястие през лятото – от семейните кухни до модерните ресторанти. Появяват се нови варианти:
🌸 розов таратор с червено цвекло,
🌿 жътварски таратор без мляко – само с орехи и оцет,
🥥 кето таратор с кокосово мляко за експериментаторите.
Но дори и в най-смелите му интерпретации, едно нещо остава непроменено – духът му.
Тараторът винаги ще бъде онова българско чудо от няколко съставки, което събира на една маса хора от различни поколения и краища на страната.
Затова следващия път, когато разбърквате киселото мляко с краставиците, не го правете просто „за ядене“.
Помнете, че приготвяте част от историята на България – лъжица след лъжица, от прохладата на миналото до вкуса на днешното лято.




