Българският спорт отново е на върха — и този път причината не е футбол, волейбол или традиционните ни силови дисциплини. На Европейското първенство по таекуондо 2025, проведено в красивия швейцарски град Егъл, едно 17-годишно момче на име Станислав Митков превърна татамито в сцена за българска национална гордост. С перфектна техника, хладнокръвие и онзи особен блясък в очите, който имат само истинските шампиони, той спечели златния медал в категория до 63 кг, оставяйки зад себе си елита на европейското таекуондо.
Станислав Митков е от онези млади спортисти, за които треньорите казват: „Той още не знае колко е добър.“ Въпреки крехката си възраст, европейският шампион демонстрира техника и самоконтрол, които впечатлиха дори опитните международни съдии. На полуфинала той успя да обърне развитието на двубоя в последните секунди — точно в момента, в който повечето състезатели биха се паникьосали. Вместо това българинът се усмихна леко, вдиша дълбоко и атакува с комбинация, която му осигури точките за победата.
А във финала… там вече историята се пишеше сама. Митков буквално смълча залата с бързи удари, стратегически движения и невероятна енергия. Сякаш беше забравил, че стои на европейски финал — играеше уверено, като човек, който е дошъл да си вземе това, което му принадлежи.
„Станислав е роден за големия спорт. Има характер, има дисциплина, както и талант. Сега му трябват само здраве и постоянство“, коментира неговият треньор след финала.
Митков не беше единственият блясък в българската делегация. Талантливата Дея Пеева донесе бронзов медал в категория до 46 кг при девойките. Младата състезателка е добре позната в родните среди и от години е сред най-перспективните кадри на женското ни таекуондо. В Швейцария тя показа спокойствие и увереност, достойни за зряла състезателка — а фактът, че покори подиума, само потвърждава възходящата ѝ траектория.
При мъжете се отличи Александър Джорджев, който също завоюва бронз — в една от най-конкурентните категории, до 68 кг. Джорджев вече е спечелил респект в международните среди, а медалът му показва, че България продължава да има силно присъствие и в олимпийските класове.
С общо три медала България се нарежда сред най-успешните държави на първенството — резултат, който не сме виждали от години.
Таекуондото у нас дълги години се развиваше в сянката на по-популярни спортове, но резултатите от последните шампионати сочат промяна. Все повече млади хора тренират, клубовете се множат, а условията се подобряват. България вече изпраща състезатели, които не просто „участват“, а печелят срещу традиционно силни школи като турската, британската и испанската. Успехите на Митков, Пеева и Джорджев са не просто медали — те са сигнал, че България може да се върне сред силните нации в бойните спортове. Това са резултати, които водят до повече финансиране, по-голям интерес и още по-важно — до ново поколение деца, които мечтаят да бъдат като „онзи българин със златото“.
В социалните мрежи позитивните коментари буквално заляха профилите на федерацията. Фенове от цялата страна поздравяваха отбора, а видеото от финала на Митков събра хиляди гледания още в първите часове. „Гордеем се с вас! България ви гледа!“ написа под видеото една от най-популярните спортни страници у нас.
„Това момче е бъдещ олимпиец. Вижда се в погледа му.“ – коментира друг фен.
Ако Станислав Митков продължи така, напълно възможно е да го видим на Световното първенство, а някои експерти вече спекулират и за олимпийска квалификация. Със златото от Европа той влиза в радарите на големите международни треньори и специалисти, които следят за нови звезди. За Дея Пеева и Александър Джорджев също предстоят важни състезания. И двамата имат стабилни шансове за класиране и нови отличия. Ако те тримата запазят тази форма, 2026 може да бъде годината, в която България най-накрая ще се върне към големите подиуми на бойните спортове.
Европейското първенство 2025 не е просто състезание — то е знак. Знак, че българските млади таланти не се плашат от големите сцени. Знак, че когато има труд, дисциплина и отдаденост, страната ни може да печели титли, които ни карат да се изправим прави пред телевизора. И най-вече — знак, че бъдещето на българското таекуондо изглежда по-светло от всякога.
