27 декември в българския народен календар е повече от дата – това е Стефановден, денят, който бележи края на Коледния цикъл и поставя символична точка на празничния период. На този ден почитаме паметта на Свети първомъченик и архидякон Стефан – една от най-значимите фигури в ранното християнство, чийто живот и жертва продължават да вдъхновяват и днес. Празникът е наситен с топлина, спокойствие и духовност – усещане, което ни обгръща между отминаващата и настъпващата година.
И макар времето да тече все по-бързо, Стефановден остава онова тихо напомняне, че каквото изпращаме, такова ще посрещнем.
Кой е Свети Стефан? Историята зад празника
Свети Стефан е първият архидякон в Църквата – човек, избран да служи на вярващите, да помага на бедните и да разпространява Божието слово. Бил образован, силен в убежденията си и неподкупен в правотата. Заради проповедите си и смелото защитаване на християнската вяра, той влиза в конфликт с част от духовните водачи по онова време.
Според преданието Стефан е оклеветен, изправен пред съд и, въпреки натиска, отказва да се откаже от убежденията си. Осъден е на смърт чрез пребиване с камъни – така става първият християнски мъченик, носещ титлата „първомъченик“.
Легендата разказва, че дори в последните си мигове той се моли за своите палачи – символ на безусловна доброта, прошка и сила на духа.
Именно този смисъл носи празникът и днес: да продължаваме напред с чисто сърце, дори след трудните моменти.
Значението на празника в българската традиция
Според фолклорните вярвания на Стефановден „се завърта годината“ – започва нов цикъл в природата и живота. Затова старите хора казват: „Както мине денят, такава ще е и цялата година.“
Затова домовете са подредени, трапезите – богати, а хората – внимателни към думите и настроенията си.
Стефановден е и един от най-разпространените именни дни у нас. Празнуват Стефан, Стефка, Стоян, Станимир, Станка, Венцислав, Венцислава, Кръстьо и множество производни имена.
Трапезата на Стефановден – вкус и символика
Макар да няма строги пости, традицията изисква ястията на трапезата да бъдат домашни, печени и топли – символи на хармония, семейство и завършек.
Най-често присъстват:
- печена свинска плешка – знак за изобилие
- стефанска кавърма – популярна в Северна България
- медена баница или пита за здраве
- варено жито – за помен и почит
- вино – за благослов и плодородие
На този ден се раздава храна „за помен“, тъй като Свети Стефан е мъченик, а хората вярвали, че така домът се укрепва духовно.
В някои райони на страната жените наливат „мълчана вода“ – събрана в пълно мълчание, за да носи здраве и благополучие.
Какво символизира Стефановден днес?
В съвременния свят Стефановден е тихо връщане към себе си. Коледната емоция отшумява, но топлината остава. Това е моментът, в който човек спира за малко, поглежда назад и прави равносметка:
Какво ни донесе тази година?
Какво трябва да продължим или да променим?
На кого сме благодарни, но не сме го казали?
Какво да отнесем със себе си в новата година?
Това е ден на благодарност, прошка, обновление и осъзнаване.
Фолклорни вярвания и обичаи
Българските традиции около Стефановден са богати и разнородни. В някои села вярват, че ако конете тропат силно сутринта, годината ще бъде плодородна.
Младите момичета плели венци от иглолистни клони – за здраве и дълголетие. Тези венци се пазели под възглавницата като знак за късмет.
В Родопите празникът се отбелязва с голяма родова трапеза – събират се всички поколения, роднини близо и далеч. Това е ден на рода и общността.
В определени райони огнището не се гаси през нощта – вярва се, че така се пази домът от злини.
Пожелание към читателите
Нека Стефановден ни напомни, че всяко начало идва след завършек. Че понякога е нужно да подредим дома, мислите и отношенията си, за да продължим напред по-леко.
Нека новата година бъде по-спокойна, по-добра и по-благосклонна към нас самите.
Да пазим добротата, да бъдем светлина за околните и да влезем в следващата година с готовност да приемаме чудеса.
Честит Стефановден на всички именници!
Бъдете здрави, благословени и обичани.
