Ако сте си мислили, че социално-емоционалното учене започва с първия учебен ден – грешите.
Министерството на образованието и науката (МОН) реши да изпревари всички и предлага нов стандарт: емоционална интелигентност още от… биберона.
Според публикувания за обществено обсъждане проект за „Стандарти за ранно учене и грижи“, децата от 3 месеца до 3 години ще бъдат обект на комплексна грижа, която обединява здраве, игра, социализация и – внимание – емоции! Идеята не е плод на спонтанно вдъхновение след сутрешното кафе в МОН. Тя идва директно от Европейската рамка за качество на образованието и грижите в ранна възраст (ECEC) – препоръка на Съвета на ЕС от 2019 г., според която „грижата за децата не е просто гледане – тя е образование“. Към това се добавя и проектът на ЮНИЦЕФ и ЕС (2023–2025), който подпомага България да изгради система, в която яслените години не са просто „чакалня“ за детската градина, а основа за емоционална и когнитивна гимнастика. Новият проект на МОН за „Стандарти за ранно учене и грижи“ предвижда развитието на децата до 3 години в четири основни области:
здраве и двигателно развитие, познавателно развитие, личностно-емоционално и социално развитие и езиково и комуникативно развитие.
Системата разделя ранното детство на седем етапа – от 3 до 36 месеца – с конкретни очаквания и насоки за специалисти и родители, нещо като „учебен план“ за гукащи философи. Звучи като арт-филм, но е реална образователна концепция.
Малките трябва да се учат да разпознават и изразяват емоции, да реагират на чуждите и да развиват доверие чрез взаимодействие с възрастните. Моделът предвижда активно партньорство между родители, педагози и медицински специалисти, с методическа подкрепа и система за качество – нещо като ISO стандарт, но за грижата към най-малките. Според МОН, целта е плавен преход към детската градина и по-хармонично развитие още от първите месеци, когато мозъкът расте най-бързо, а усмивката гради характера. Паралелно се подготвя и специалност „Учене и грижи в ранна детска възраст (0–3 г.)“, съчетаваща педагогика и здравни грижи – професионалисти, които ще „превеждат“ плача като форма на комуникация.
И все пак… някъде между редовете на реформата започва да прозира и другата страна на монетата.
От любов към децата… или към БВП?
Когато държавата заговори за „социално-емоционално развитие“ още от третия месец, повечето родители си представят усмихнати бебета, цветни играчки и грижовни възпитатели. И това звучи прекрасно. Но зад този мил образ се крие и втори пласт – ранното образование е не само педагогика, а и икономическа стратегия. На пръв поглед концепцията е човешка: повече внимание и подкрепа за най-малките.
Но в икономически план идеята има и прагматичен нюанс – ако яслите започнат да приемат бебета по-рано, майките ще могат по-рано да се върнат на работа.
А това означава повече заети, повече данъци и повече движение в икономиката.
Накратко: бебето гука, икономиката – също.
Българският контекст
България е шампион по дълго платено майчинство в ЕС – 410 дни плюс още година с фиксирано обезщетение.
За сравнение: в Германия – около 14 месеца (споделени между двамата родители), в Нидерландия – 16 седмици, а във Великобритания – 9 месеца.
Тази продължителност е била символ на социална защита, но за работодателите често звучи като дълга пауза в производителността.
Затова не е изненадващо, че „грижите от 3 месеца“ се възприемат от някои като стъпка към по-гъвкава родителска заетост.
Когато яслата се превърне в икономически двигател
Държавата няма лоши намерения. Но във времена на недостиг на работна ръка и растящ дефицит, всяка политика, която връща родителите по-рано на работа, изглежда като добре смазан механизъм. Официално МОН говори за „качествена грижа“, но икономическите анализи ще отбележат:
„Повече жени на работа = повече социални осигуровки = повече приходи в бюджета.“
Така възниква въпросът: грижа за децата ли е това, или грижа за икономиката, представена като грижа за децата?
Рискът от „институционализирана нежност“
Ранните грижи са нещо прекрасно, когато са качествени, индивидуални и доброволни. Но ако се превърнат в инструмент за икономически натиск – чрез съкращаване на майчинството, стимули за ранно връщане на работа или обществено „побутване“ („стига си стояла вкъщи!“) – тогава границата между подкрепа и натиск се размива. Емоционалното развитие не може да се стандартизира с наредба, нито да се измери в Excel таблица.
Никакъв „стандарт за качество“ не може да замени гласа, дъха и прегръдката на родителя.
Две страни на една монета
В идеалния случай реформата може да даде свобода – избор кога и как родителят да се върне на работа, без вина. В най-лошия – да се превърне в прикрито съкращаване на майчинството под знамето на „европейски практики“. Икономиката обича ефективността, но детството има нужда от време, мирис на мляко и човешка топлина. Истинският баланс идва, когато държавата не казва „трябва“, а пита „искате ли?“. Може би живеем във време, в което се раждат нови модели на грижа – и нови модели на мислене. А може би просто сме достигнали етапа, в който емпатията вече влиза в БВП.
Идеята за ранното учене може да бъде и най-хуманната, и най-рационалната държавна политика – зависи откъде я гледаме. От педагогическа гледна точка – тя развива емоционална сигурност и игра. От икономическа – тя укрепва заетостта и устойчивостта на работната сила.
Но зад всяка стратегия стои не таблица, а човек – малък, гукащ, растящ и учещ се да обича. Истинската модерност не е в това колко рано започваме да обучаваме децата, а в това колко човечност ще запазим, докато го правим.
А вие как мислите?
Трябва ли бебето да започне да „учи“ емоции още преди първото зъбче – или просто да му позволим да гука без учебен план?
