Суровите Аннамитски планини, които се простират през Лаос, Виетнам и североизточна Камбоджа, са известни със своето богато биологично разнообразие. В югозападната част на този планински масив се намира Вирачей – най-големият национален парк в Камбоджа.
Този отдалечен регион обхваща повече от 3 000 квадратни километра и въпреки че е защитена зона, остава до голяма степен неизследван и недостатъчно проучен. Първото цялостно проучване на биоразнообразието в парка бе публикувано във вторник, разкривайки редки и застрашени видове, които обитават района, включително Сундския панголин, димния леопард и малайската слънчева мечка.
Проучването, ръководено от природозащитната организация Fauna & Flora, която описва Аннамитите като “Амазонката на Азия”, документира девет вида, които никога досега не са били регистрирани в Камбоджа. Сред тях са критично застрашеният големорог мунтжак, гущерът на Соколов и виетнамският гекон с листовидни пръсти.
“Районът беше практически неизследван и почти нямаше информация за биоразнообразието на Национален парк Вирачей,” каза Пабло Синовас, директор на Fauna & Flora за Камбоджа, по време на видео разговор. “Открихме няколко застрашени вида, които, по дефиниция, са в критично състояние както на глобално, така и на национално ниво. Този парк има потенциала да осигури сигурно убежище, което ще предотврати тяхното изчезване.”
Заплахи и предизвикателства пред парка
Национален парк Вирачей се сблъсква с множество заплахи, включително обезлесяване, деградация на горите, фрагментация на местообитанията и бракониерство чрез капани. През последните три десетилетия Камбоджа е загубила над 30% от своята първична горска покривка. Въпреки че паркът е обявен за защитена територия през 1993 г., разследванията на неправителствени организации разкриват мащабна незаконна сеч.
Синовас се надява, че данните от проучването ще допринесат за по-ефективно управление на парка и разработването на целенасочени природозащитни стратегии. “(Проучването) потвърди значимостта на района като гореща точка на биоразнообразие и позволи по-добро насочване на усилията за опазване на видовете,” каза той. “Знанието за това какви видове обитават парка е първата стъпка към тяхната защита.”
Използвани методи за проучване
Отдалечеността на парка затруднява събирането на данни, затова екипът използва различни методи в продължение на няколко години, комбинирайки множество проучвания. Те работят в тясно сътрудничество с местните коренни общности, които според Синовас “познават гората най-добре”, но дори и те никога не са стъпвали в някои от изследваните области.
Бяха разположени повече от 150 фотокапана за заснемане на редки видове като големорога мунтжака, който беше уловен на камера през 2021 г. За първи път този елен е описан през 1994 г., но досега беше документиран само в Лаос и Виетнам.
Заключение
Национален парк Вирачей е изключително важен не само за опазването на биоразнообразието, но и за климата, като значителен въглероден поглътител. Освен това паркът играе съществена роля за препитанието на местните общности, които дълго време разчитат на неговите природни ресурси.
“Паркът е в сърцето на една от най-големите гори в континентална Югоизточна Азия. Това е важно както за биоразнообразието, така и за климата, благодарение на способността за абсорбиране на въглероден диоксид,” обяснява Синовас.
С продължаващите усилия за опазване на тази уникална екосистема, Вирачей може да се превърне в модел за устойчиво управление и съхранение на природните богатства в региона.
