От Джак Шиклър
Политически сривове в Берлин и Париж възпрепятстват усилията за справяне с нарастващите дефицити и намаляващата конкурентоспособност на Европа
Политически вакуум във Франция и Германия, двете най-големи и влиятелни държави в ЕС, вещае проблеми за и без това затруднената европейска икономика.
Вчера френският парламент гласува вот на недоверие срещу премиера, което превърна Мишел Барние в най-кратко управляващия министър-председател на Петата република.
Президентът Еманюел Макрон сега е изправен пред натиск да назначи заместник и дори пред призиви сам да подаде оставка.
Политическият спор, който доведе до падането на Барние, се съсредоточи върху бюджета за 2025 година, което подсказва, че ще бъде още по-трудно да се справят с икономическите проблеми на страната. С дефицит от 6.2% от БВП, Франция вече е с най-лошия бюджетен баланс в еврозоната.
Планът на Барние целеше справяне с този дългогодишен недостиг, използвайки максималния седемгодишен срок, позволен от новите фискални правила на ЕС.
Новото правителство обаче ще има сериозни трудности при прокарването на данъчни и бюджетни предложения. Нови избори няма да има до средата на следващата година, а нито един от трите блока във френското Национално събрание няма мнозинство.
Много от левицата призовават за отмяна на по-широките пенсионни реформи, които бяха в основата на либералната програма на Макрон. Междувременно крайнодясната Марин Льо Пен настоява за скъпа политика за индексиране на пенсиите според инфлацията.
Кризата в Париж съвпада с политически и икономически застой в Германия.
Най-голямата икономика в блока догодина ще бъде и най-слабо представящата се: Европейската комисия прогнозира ръст от едва 0.7% през 2025 г., след спад през 2024 г.
В Берлин управляващата тройна коалиция се разпадна през ноември след разногласия по фискалната политика между социалистическия лидер Олаф Шолц и либералния финансов министър Кристиан Линднер.
Шолц свика предсрочни избори за февруари. През това време, Берлин не е изпратил на ЕС план за справяне с бюджетния си дефицит, въпреки че бе сред лидерите, настояващи за строги фискални правила в Брюксел.
Мрачната икономическа перспектива за Европа е малко вероятно да се подобри.
Отношенията с основния търговски партньор Китай стават все по-студени, тъй като ЕС се стреми да “намали риска” от геополитическа заплаха.
Обещанието на Доналд Тръмп за налагане на 10% мита върху европейски стоки създава допълнителни главоболия – с пряк икономически ефект за износителите от ЕС и труден избор за националните лидери как да отговорят.
Заплахата от руска агресия и евентуалното отдръпване на САЩ от НАТО също означават, че Европа ще трябва да отдели повече средства за военни разходи.
Политическият вакуум в Париж и Берлин застрашава и по-широките усилия за справяне с икономическата стагнация в Европа.
В последните месеци двама бивши италиански премиери, Драги и Лета, отправиха мрачни предупреждения за европейската конкурентоспособност, която изостава значително спрямо САЩ.
Въпреки това, без ясно лидерство от Париж и Берлин – двата двигателя на европейския проект – не е ясно дали предложените решения ще бъдат възприети.
Драги и Лета предлагат политически трудни идеи: общо заемане чрез евробонове, укрепване на капиталовите пазари или нов европейски инвестиционен фонд, конкурентен на масивните зелени технологични субсидии на САЩ.
На практика тези идеи могат да включват споделяне на риска с други правителства, увеличени финансови вноски към Брюксел, допълнителни реформи в пенсионните системи или премахване на национални финансови регулатори. Това е токсична политическа комбинация за всяко национално правителство – особено за такова, което е сериозно отслабено.
