Решението на Meta да прекрати проверката на факти в САЩ предизвика сериозни опасения сред организации за граждански права и регулаторни органи. Според Европейската комисия, ако компанията реши да приложи подобна политика и в Европейския съюз, първо ще трябва да представи оценка на риска, както изисква Законът за цифровите услуги (DSA).
Говорител на Комисията заяви, че платформите с мащаба на Facebook и Instagram трябва да извършват анализ на възможните последици от промените в политиките си, преди те да влязат в сила. Този механизъм е част от усилията на ЕС да гарантира прозрачност и да намали разпространението на дезинформация и незаконно съдържание в интернет.
DSA и задълженията на технологичните гиганти
DSA задължава много големите онлайн платформи да предприемат мерки срещу дезинформацията, манипулацията на избори и незаконното съдържание. Законът влезе в сила като част от мащабната регулаторна рамка на ЕС, целяща по-строг контрол върху технологичните корпорации.
Ако Meta реши да спре модерирането и проверката на факти, без предварително да извърши оценка на риска и да я представи на Европейската комисия, това би могло да доведе до разследване и евентуални санкции. Брюксел подчертава, че всички платформи, попадащи под обхвата на DSA, са задължени да оценяват и ограничават рисковете, свързани с дезинформация и злоупотреби.
Неправителствени организации алармират за рискове
Няколко организации за граждански права изразиха тревога относно решението на Meta да прекрати сътрудничеството си с проверителите на факти в САЩ. Според тях компанията планира да замени този механизъм с „общностни бележки“, подобни на тези в платформата X на Илон Мъск.
Този ход предизвика силни критики, особено сред организации, които наблюдават дигиталните права и борбата с дезинформацията. Групата ARTICLE 19 нарече решението „очевиден опит за угодничество на определени политически интереси“, като подчерта, че политиката на Meta отразява притесненията на консервативните медии в САЩ, които дълго време обвиняват социалните мрежи в пристрастност при модерирането на съдържание.
В изявление на организацията се посочва, че премахването на проверителите на факти може да създаде вакуум в контрола върху дезинформацията, особено в контекста на предстоящите избори както в САЩ, така и в Европа.
Политическите измерения на решението
Решението на Meta идва в контекста на нарастващите политически напрежения около социалните медии. Главният изпълнителен директор на компанията, Марк Зукърбърг, заяви, че целта е „връщане към корените на свободното изразяване“.
В същото време той даде знак, че Meta ще работи в тясно сътрудничество с новоизбрания президент на САЩ, Доналд Тръмп, за да се противопостави на опитите на държави да налагат регулации върху социалните медии. Това предизвика допълнителни опасения сред анализатори, които предупреждават, че платформите може да бъдат използвани за политическа пропаганда и манипулация на общественото мнение.
Сравнение с X и последствията от намалената модерация
През май Европейската комисия повдигна въпроси относно политиките на платформата X, която също намали екипите за модериране на съдържание. Разследване, започнато през 2023 г., установи, че компанията е премахнала модераторите за български, хърватски, латвийски и полски език, оставяйки само ограничен персонал за останалите европейски езици.
Последният доклад на ЕС подчерта, че това води до по-голямо разпространение на дезинформация и проблемно съдържание в платформата. Тези проблеми повдигат въпроса дали Meta ще предприеме подобен подход и в Европа, ако премахне проверката на факти.
Какви ще са следващите стъпки?
Засега Meta не е направила официално изявление дали ще приложи политиката си за проверка на факти в ЕС. Въпреки това, ако компанията реши да спре модерирането на съдържание, ще бъде задължена да представи доклад за оценка на риска, както изисква DSA.
Ако оценката покаже, че промяната може да доведе до увеличаване на дезинформацията, Европейската комисия може да предприеме мерки, включително задължения за допълнителни корекции или глоби за неспазване на регулаторните изисквания.
Заключение
Решението на Meta да спре проверката на факти в САЩ е част от по-широките дебати за ролята на социалните мрежи в разпространението на информация. Докато компанията настоява, че това е стъпка към по-голяма свобода на изразяване, експерти и организации предупреждават, че подобен ход може да доведе до вълна от дезинформация, особено в ключови политически моменти.
Европейската комисия ясно заявява, че Facebook и Instagram трябва да спазват правилата на DSA, ако искат да продължат да оперират в Европа без ограничения. Това означава, че Meta няма да може просто да премахне проверката на факти, без предварителна оценка на рисковете.
Предстои да видим дали компанията ще се съобрази с регулаторните изисквания на ЕС или ще се изправи пред потенциални санкции. Едно обаче е сигурно – начинът, по който социалните медии управляват съдържанието си, ще продължи да бъде обект на засилен обществен и политически натиск.
