Министърът на културата Мариан Бачев се оказа в епицентъра на един от най-обсъжданите скандали през последните седмици – арестът на актьора и режисьора Росен Белов, с когото министърът работи в общ театрален проект.
Докато обществото още осмисляше шокиращите разкрития за насилие, наркотици и плен на младеж в апартамент в София, Бачев излезе на сцената в Пловдив – именно в постановката на Белов „Познай кой ще дойде на вечеря?“. Това действие, макар и предварително планирано, предизвика лавина от реакции – от възхищение за професионализъм до обвинения в морална безчувственост.
Постановка на фона на скандала
Пиесата, част от репертоара на Пазарджишкия театър, бе в афиша на Дома на културата „Борис Христов“ отдавна. Но след арестите на Белов и съучастниците му – сред които д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация – мнозина очакваха представлението да бъде отменено.
Това не се случи.
„Представлението се изигра. Публиката беше там, а Мариан Бачев – на сцената“, потвърди директорът на дома Петя Щерева.
Новината обиколи медиите за часове и постави под прожекторите не само министъра, но и въпроса: доколко може един политик да раздели професията си на сцена от моралната отговорност на поста си?
Арестът на Росен Белов и д-р Хасърджиев разтърси не само културните, но и обществените среди.
Според разследването, двамата, заедно със Симеон Дряновски – бивш легионер, и гръцки модел, са упоили и държали против волята му млад мъж в апартамент на Хасърджиев в София. Обвиненията – лишаване от свобода и принуда – са сред най-тежките в Наказателния кодекс.
След арестите район “Изгрев” започна проверка на „Театрална работилница Мариан Бачев и Аркадия Фюжън Арт“, където Белов е преподавател от седем години. Работилницата е настанена в сградата на читалище, което засилва вниманието върху евентуални нередности. Кметът на района д-р Делян Георгиев реагира категорично:
„Като кмет и баща на три деца съм отвратен. Ако има и най-малко нарушение, школата ще бъде извадена от читалището.“
Министърът: „Колегата Белов е на граждански договор“
Под натиска на медиите Мариан Бачев излезе с позиция. В нея уточнява, че Росен Белов е бил само преподавател, не съдружник и не част от управлението на школата.
„След като научихме за ареста, родителите на децата бяха уведомени. Никой не е притеснен. Всички очакваме резултатите от проверката“, заяви Бачев.
Тонът му е премерен и професионален, но липсата на категорично морално разграничаване от действията на Белов предизвика критики.
Най-бързо реагира партия „Възраждане“, която поиска оставка на министъра на културата. В официалната им позиция се казва, че „свързаността на министъра с лица, обвинени в престъпления, поражда сериозни съмнения за моралното му право да представлява българската култура“. Според партията мълчанието на министъра по темата може да прикрива по-дълбоки зависимости, а участието му в пиесата на обвиняемия режисьор се възприема като неуважение към жертвата и към обществото. От Министерството на културата засега няма ново изявление. Проверка в театралната школа тече, а сцената около случая остава напрегната.
В основата на този скандал стои не само престъпление, но и една морална дилема.
Може ли министър на културата да продължи артистичната си кариера, докато негови колеги са обвинени в тежки престъпления?
Може ли актьорът да се издигне над скандала, без да изглежда, че го омаловажава? Мариан Бачев е уважаван артист, познат от десетки роли, но сега всяка негова стъпка се тълкува политически. Неговата тишина може да е жест на професионална сдържаност, но в очите на част от обществото звучи като мълчание на човек, който не иска да си разваля отношенията с „колегата Белов“.
Случаят „Белов – Хасърджиев – Бачев“ е повече от поредна сензация. Той е огледало на обществените очаквания – че хората на власт и културата трябва да бъдат етичен пример, а не просто талантливи професионалисти. Докато разследването продължава, репутацията на Министерството на културата остава под натиск. И макар Бачев да не е обвинен в нищо, сянката на скандала вече е паднала върху неговия публичен образ.
В крайна сметка, на сцената може да се играе всичко – но в живота публиката е тази, която решава дали актът е достоен за аплодисменти.
