ЕС ще се ангажира със „силно трансатлантическо партньорство“ в областта на отбраната, но ще трябва да намали зависимостта от чужди доставчици в дългосрочен план
ЕС ще потвърди своя ангажимент към „силно трансатлантическо партньорство“ в отбраната, заяви високопоставен представител на Комисията в понеделник, но зависимостта от чуждестранни доставчици ще трябва да бъде разгледана в дългосрочен план.
Новата Европейска комисия очаква засилено сътрудничество и диалог с новата администрация на Тръмп, особено по въпросите на сигурността и отбраната, но с ясен фокус върху намаляване на зависимостта на блока в дългосрочен план, заяви първият еврокомисар по отбраната и космоса, Андриус Кубилюс, във вторник.
„Ако авторитарни опоненти се обединяват – визирайки Русия, Иран, Северна Корея и Китай – демокрациите също трябва да се обединят,“ каза Кубилюс по време на събитие в Европейския парламент, организирано от Американската търговска камара в ЕС.
Бившият литовски премиер подчерта необходимостта от радикална реформа на европейската отбранителна индустрия – както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. В краткосрочен план ключова роля ще играят доставчици извън ЕС като САЩ, а в дългосрочен план секторът ще изисква гаранции, за да увеличи капацитета, инвестициите и независимостта си от чужди доставчици.
Между февруари 2022 г. и средата на 2023 г. 75% от публично обявените нови поръчки за отбранителния сектор на ЕС са дошли от извън Европа, според данни на Европейската индустрия за аерокосмическа, сигурност и отбрана (ASD).
Европейската комисия признава зависимостта от отбранителната индустрия като проблем и е ангажирана с осигуряването на „силно трансатлантическо партньорство“ в отбраната, заяви Гийом дьо ла Брос, ръководител на отдела за индустриална политика в отбраната, като добави, че дисбалансът ще трябва да бъде коригиран.
„Това, което наистина трябва да направим, е да намалим зависимостите си в дългосрочен план. Това е начинът, по който можем да оправдаем пред нашите данъкоплатци големите инвестиции в отбраната,“ аргументира се дьо ла Брос.
В краткосрочен план обаче държавите-членки в Съвета остават разделени относно това колко строги да бъдат условията за достъп на трети страни до нови средства на ЕС. Държави като Полша и Нидерландия искат по-голяма гъвкавост за чуждестранни отбранителни компании.
Понастоящем делегациите на ЕС преговарят за изискването проекти в отбраната да осигуряват поне 65% от своите компоненти от рамките на блока, за да получат финансиране от предложената програма за европейската отбранителна индустрия (EDIP) в размер на 1,5 милиарда евро.
Унгарското председателство е решено да постигне споразумение за EDIP до края на годината, а посланиците ще обсъдят въпроса отново утре, заяви високопоставен дипломат от ЕС пред Euronews.
Въпреки напрежението между държавите-членки относно критериите за допустимост на програмата, представителят на ЕС беше категоричен, че Комисията не провежда протекционистична политика.
„Ние не изграждаме „Крепост Европа“. Не оказваме влияние върху политиките за обществени поръчки на държавите-членки. Те остават свободни да правят поръчки както сметнат за необходимо,“ подчерта дьо ла Брос.
В края на септември 28 европейски отбранителни компании, включително Leonardo, SAAB, Airbus, Rheinmetall и Indra, изпратиха позиционен документ до държавите-членки с искане финансовата подкрепа от ЕС да бъде насочена към вътрешния сектор.
Подписалите документа настояха финансирането да бъде ограничено до продукти, при които поне 65% от компонентите са от рамките на ЕС, докато френски компании поискаха този процент да бъде повишен на 80%.
„Този подход няма да попречи на държавите-членки да закупуват от доставчици извън ЕС или да си сътрудничат с други сходно мислещи партньори извън рамките на този инструмент, финансиран от ЕС,“ се казва в документа.
