Атанасовден е един от най-значимите празници в българския народен и християнски календар, отбелязван всяка година на 18 януари. Този ден е посветен на свети Атанасий Велики – виден християнски богослов и един от най-големите защитници на православната вяра през IV век. Той е известен като пламенен противник на арианството и участник в Първия вселенски събор в Никея (325 г.), където защитава основните принципи на християнското учение.
В народните вярвания Атанасовден бележи повратен момент в годината – това е денят, в който зимата започва да отстъпва, макар и все още да е студено. Според българските традиции, свети Атанасий „облича бяла копринена риза и отива в планината, за да прогласи, че зимата си отива“. Този символичен акт носи надежда за по-топли дни, а хората вярват, че от този момент нататък студът започва да отслабва, макар че зимата продължава.
Традиции и обичаи
В миналото Атанасовден се е празнувал особено тържествено в селските райони, където животът бил неразривно свързан с природата и земеделието. Хората отбелязвали този ден с различни ритуали, които имали за цел да осигурят здраве, плодородие и защита от болести.
Огньове и пречистване
Един от най-старите обичаи на този ден е паленето на големи огньове. В някои села хората скачали над тях с вярата, че огънят има очистителна сила и прогонва болести и зли духове. Смятало се, че този ритуал предпазва къщата и семейството през цялата година.
Почит към ковачите, ножарите и железарите
Свети Атанасий се счита за покровител на ковачите, железарите и ножарите. Тези занаятчии отдавали почит на светеца, като не работели на този ден, но се събирали, за да празнуват заедно. В някои райони дори се организирали малки панаири, на които майсторите демонстрирали своите умения.
Гадаене за времето
Според народните вярвания, каквото е времето на Атанасовден, такова ще бъде и през лятото. Ако е топло, значи годината ще бъде добра и плодородна. Ако е студено и снежно, се смятало, че зимата ще продължи още дълго.
Предпазване от болести
На този ден се правели ритуали за предпазване от болести. В някои региони хората мажели челата си с мед или пчелен восък, вярвайки, че така ще бъдат защитени от настинки и грип. Вярвало се също, че не трябва да се върши тежка работа, за да не се разгневи свети Атанасий.
Традиционната трапеза
Както при всеки голям празник, Атанасовден има своя характерна празнична трапеза, изпълнена със символика и традиции.
Основни ястия
Сред най-разпространените храни на този ден са:
Пита с мед – символ на сладкия живот и изобилието;
Пилешко или свинско месо, често приготвено с кисело зеле;
Тиквеник и други сладкиши, които допълват празничната трапеза.
В някои региони се приготвят млечни ястия, тъй като млякото се смята за символ на здравето и чистотата. Баницата със сирене е сред най-популярните гозби, присъстващи на масата в много български домове.
Атанасовден по света
Празникът на свети Атанасий се отбелязва и в други православни страни, макар и с различни традиции.
Гърция
В Гърция свети Атанасий е високо почитан, а на този ден вярващите посещават църковни литургии и палят свещи за здраве. В някои региони се организират общи трапези с риба и морски дарове, които се смятат за благословени храни.
Сърбия
В Сърбия празникът е известен като “Атанасије Велики” и се отбелязва със семейни събирания и традиционни ястия, сред които баница и печено месо.
Русия
В Русия, макар че Атанасовден не е толкова популярен, вярващите показват почит към светеца, като палят свещи в църквите и отправят молитви за здраве.
Символика и значение на празника
Атанасовден е празник, който съчетава християнската вяра и народните традиции, свързвайки ги в един дълбоко символичен обреден цикъл.
Символ на победата на светлината над мрака – макар че зимата все още продължава, се вярва, че от този ден нататък студът започва да отслабва.
Празник на здравето и благополучието – хората отправят молитви за здраве и извършват ритуали, за да се предпазят от болести.
Почит към природата – традициите около Атанасовден показват колко силна е връзката между човека и природата, особено в земеделските общности.
Съвременно отбелязване на празника
Днес Атанасовден продължава да бъде важен празник в българския календар. Много хора, носещи имената Атанас, Наско, Наска и Таня, празнуват имен ден, като се събират с близки и приятели.
Макар че някои от старите традиции вече не се спазват толкова стриктно, празникът остава повод за семейни събирания, църковни посещения и спазване на обичаи, предавани през поколенията.
Без значение дали вярваме в старите поверия или не, Атанасовден ни напомня за силата на вярата, за връзката с природата и за значението на традициите, които ни обединяват като народ.